Делян Пеевски в момента има коалиционна сила и има принадена стойност към евроатлантическото мнозинство. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" политологът Цветанка Андреева. "Виждаме как всички сега коментират, особено опозицията на управляващите, как Делян Пеевски, видите ли, управлявал, той бил премиерът в сянка. Това първо, не е така, защото, ако ги няма тези евроатлантици, Делян Пеевски няма на кой да даде подкрепата си и увисва сам по себе си. Второ, нека да кажем, ако се абстрахираме от проблема "Магнитски“, който тегне над Делян Пеевски, че той направи нещо много важно – изведе ДПС на светло. Всичко, в което последните години ДПС беше обвинявано - че влиза в задкулисни договорки с изпълнителната власт, с коалиционните правителства, всъщност Делян Пеевски осветли позицията на ДПС. Има един трети елемент.  Ако говорим в настоящата криза, почти съм убедена, че Делян Пеевски е един от хората, който е най-добре запознат с всички тези проблеми, които изредихме. Много добре знае кой какви интереси има в сектор "Енергетика“ и може да отсее къде е социалният интерес, къде са чисто икономическите интереси", обясни политологът Цветанка Андреева.

Според нея, Пеевски не е толкова проблем, колкото фактор. В контекста на искания вот на недоверие той най-ясно позиционира защо ще подкрепи правителството. 

"В крайна сметка излезе премиерът Денков, който, ако нещата се провалят, поема изцяло политическата тежест и вина. И то не е в този вот, който предстои да бъде разискван в парламента, а наистина плащане на тежката социална цена от тази реформа. Защото зад всички други реформи в сектор "Енергетика“ ще застане и трябва да застане и парламентът, ако щете и бизнесът,  най-вече синдикати, които са неотменна част от всеки един социално-икономически проблем", каза Андреева.

По думите й, Борисов е казал нещо, което звучи като комплимент към Пеевски.

"И просто това беше фактът, че там се консолидира тази енергия и опит да се преговаря с протестиращите именно чрез тези фигури. Това, че друг не е лидирал процеса, в крайна сметка си е проблем на този другия. Там имаше представители и на "Продължаваме промяната“, "Демократична България“. Борисов е познат в управленската си практика като много диалогичен човек. Този път обаче той не можеше да говори от името на правителството. Той досега в подобни ситуации е диалогизирал като премиер. Някак си Борисов застана зад общото решение, общата договореност, като и днес потвърди, че ако нещо от точките по споразумението не бъде изпълнено, то ще държи отговорен именно министъра и изпълнителната власт. Така, че неговата работа, като най-голяма парламентарна група, е свършена", добави Андреева.

Тя припомни, че в ГЕРБ има изключителна експертиза, натрупана с годините в сектор "Енергетика“. Неслучайно там се виждат знакови лица, като Теменужка Петкова.

"Така че там наистина има говорители по тези теми. А тук нямаше място за никаква толкова силна политическа риторика, тази, на която Борисов е цар – да диалогизира с т.нар. "обикновен човек“, да го успокои, да му даде, да направи именно тази връзка между власт и суверен силна. Наистина не смятам, че липсата на Борисов се е отразила по някакъв начин на качеството на самите преговори.

Като политолог смятам, че за опозицията това е доста удобен момент за вот на недоверие. Може да е нечестно, може да изглежда, че е безалтернативно, може да изглежда, че те ще спекулират именно с тези социални страхове, натрупани в миньорите, в техните семейства, във всички хора, които са заети в този сектор, но в крайна сметка в момент на криза какво друго да прави опозицията, освен да се възползва? И това виждаме, че направиха", добави Андреева.

Присъединяването на БСП към искания вот на недоверие обособява две много ядно разделени страни - на управляващи и опозиция. Управляващите и подкрепящите ги ДПС са най-общо казано по политически критерии евроатлантици, останалата част в лицето на "Възраждане“, БСП, "Има такъв народ“, и президента Радев с целия му екип от бивши служебни министри, представляват много повече евроскептиците, или хора, които държат повече на руския консерватизъм, отколкото на евроатлантическите ценности.

"Така че политическото разделение стана съвсем ясно в България, и то е точно по тази бразда или кливидж, както го наричаме ние", каза още политологът.

Цоня СЪБЧЕВА