Смяната на ЕГН-то и името на убития Мартин Божанов изглежда е индикатор за опита му да скъса с истинската си самоличност. Това каза Цвета Маркова, бивш председател на Държавната комисия по сигурност на информацията, в "Денят на Фокус" по Радио "Фокус". “Според закона, можем да сменим ЕГН-то си, ако в акта за раждане са сбъркани датата на раждане или полът ни. Когато говорим за факта, че около 94 000 българи са със сменено ЕГН, очевидно става дума за факта, че има формално съвпадение на законовите изисквания с тази цифра. На практика смяната на ЕГН събужда основателни съмнения, че става дума за криминогенен фактор. Не е нормално в такъв обем да бъдат объркани обстоятелства, отразени в акта за раждане", категорична е Маркова.

По-скоро говорим за прикриване на истинската самоличност чрез смяната на ЕГН, а както наблюдаваме в случая с убития Мартин Божанов, това се комбинира и със смяна на фамилията, подчерта експертът по сигурност на информацията.

Смяна на ЕГН може да стане чрез административна или съдебна процедура. “При грешка в акта за раждане минаваме по съдебната процедура, която е изключително лека. Тук няма ответна страна, която да направи възражения. Очевидно контролът от прокуратурата не е на достатъчно ниво", подчерта Цвета Маркова.

“При всички случаи подобна процедура трябва да остане в сила - не може да бъде изцяло отменена или забранена, когато това наистина се налага. Въпросът е в баланса между истинската нужда и постигането на цел, различна от поправянето на грешки в акта за раждане", разясни специалистът.

Би трябвало в резултат на промените, които се извършват по съдебен ред на ЕГН-то, да може да се проследи смяната на ЕГН или имена, смята Маркова. “Законодателството има процедура, по която се прави връзка между старото и новото име - това е последим процес, но при Божанов не е имало индикация, че той е сменял името и ЕГН-то си", разкри Маркова.

“Изглежда, че той не би могъл да бъде преследван от съдебни изпълнители и под друга форма, защото новата самоличност не съответства на старите му ЕГН и име. Той е направил смяната на 30-годишна възраст. Ако имаше житейски оправдан мотив да направи това, като грешка в акта за раждане, смяната би трябвало да се случи още, когато е станал пълнолетен. Късната възраст на смяната навежда желание да се прекъсне връзката между случки в живота му от 18-та до 30-та му година", подчерта Маркова.

При електронното управление органите, които имат достъп до ЕСГРАОН, трябва да получават информация от базата данни на ГРАО освен за настоящето, за предишни имена и ЕГН-та, смята тя. “Не е нужно да се съставя нов орган, а техническа възможност тези обстоятелства да бъдат достъпни. Всички институции, където ЕГН-то ни фигурира, НАП, НОИ и др, би трябвало да го променят, ако сме преминали съдебна процедура за смяна на единен граждански номер", заключи Маркова.