Рибново е едно от малкото места в България, където сватбите са шарени и различни, пълни с тайнства и ритуали, останали още от Средновековието. Населението в Рибново е изцяло от български мюсюлмани, запазили голяма част от традициите си. Жените в ежедневието си носят традиционни носии – червени и цикламени шалвари, препасани са с шарени престилки, украсени с пулчета, косите им са покрити с кърпи, наричани тюльбе. А на сватбите са с най-тържествените си дрехи – престилката е ръчно тъкана софра, под нея има руба, кърпата е плетен кондак, мантото се нарича фередже и е изработено от черно кадифе, шалварите са димье и всико е обсипано с пайети, перли, бляскави камъчета.

Акцентът по време на цялата церемония пада върху булката, която се нарича гелина. Възрастните жени я подготвят за сватбения ритуал като рисуват лицето й с бял крем, грим и пулове. Белият воал е заменен с червено було, към което добавят гирлянди. Докато гелината отива в новия си дом, върви със затворени очи и носи огледало. Идеята е да не поглежда другите, а да гледа само в огледалото, за да се гордее с красотата си и да се пази от лоши очи. Младоженците са съпроводени от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани. По време на цялата церемония покъщнината на семейството се излага на показ, за да види цялото село какво ще занесе булката със себе си. Това е чеизът, който се събира още от раждането на булката.

Годежите са важна стъпка месец преди сватбата. Всички сватбари отиват в местното читалище, където на сцената пред цялото село се показват даровете на булката. Роднините на младоженеца носят десетки тави с различни местни баници, сладкиши и напитки – блага баница, баклава, огледна баница, ланггюр. На другия ден близките на булката връщат тавите на семейството на зетя, но пълни с други вкусни ястия. Веселбата продължава на площада до късна нощ.

Можете да се докоснете до традициите. Фирми организират посещение на тези церемонии, през който имаме уникалния шанс да наблюдаваме рисуването на гелина и да присъстваме като гости на рибновска сватба.

Кулинарните предизвикателства – баница с лозови листа, цигански баници, баклави, калапотски ястия, блюда в гърне, ще се разходим из магическите села Лещен и Ковачевица, ще видим ръчно тъкани престилки, украсени с пулчета, везани момински чорапи, ще разберем какъв е местният обичай Пеперуга и защо се изпълнява само от сирачета, ще опитаме вината на изба “Uva Nestum", сред които и прочутият Рубин.

Жените в ежедневието си носят традиционни носии – червени и цикламени шалвари, препасани са с шарени престилки, украсени с пулчета, косите им са покрити с кърпи, наричани тюльбе. А на сватбите са с най-тържествените си дрехи – престилката е ръчно тъкана софра, под нея има руба, кърпата е плетен кондак, мантото се нарича фередже и е изработено от черно кадифе, шалварите са димье и всико е обсипано с пайети, перли, бляскави камъчета.

Акцентът по време на цялата церемония пада върху булката, която се нарича гелина. Възрастните жени я подготвят за сватбения ритуал като рисуват лицето й с бял крем, грим и пулове. Белият воал е заменен с червено було, към което добавят гирлянди. Докато гелината отива в новия си дом, върви със затворени очи и носи огледало. Идеята е да не поглежда другите, а да гледа само в огледалото, за да се гордее с красотата си и да се пази от лоши очи. Младоженците са съпроводени от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани. По време на цялата церемония покъщнината на семейството се излага на показ, за да види цялото село какво ще занесе булката със себе си. Това е чеизът, който се събира още от раждането на булката.

Годежите са важна стъпка месец преди сватбата. Всички сватбари отиват в местното читалище, където на сцената пред цялото село се показват даровете на булката. Роднините на младоженеца носят десетки тави с различни местни баници, сладкиши и напитки – блага баница, баклава, огледна баница, ланггюр. На другия ден близките на булката връщат тавите на семейството на зетя, но пълни с други вкусни ястия. Веселбата продължава на площада до късна нощ.