"Искаме законодателни промени, които да подкрепят производителите". Това каза Димитричка Търпанова от Добружданския овощарски съюз, член на УС на Българска аграрна камара, в "Денят на Фокус" по Радио "Фокус". Тя разговаря с екипа ни след срещата между земеделците и акад. Николай Денков, която се състоя вчера.

"Преговорите с правителството не са само за пари, а основно за законодателни промени. Искаме промени в основните закони в земеделието, за да направим производството устойчиво и предсказуемо. Сега имаме закон, който не е променян, смените на кабинетите водят до несигурност при производителите – няма предвидимост за след 2 г. напред, дали няма да фалираш и дали ще възвърнеш инвестицията си", уточни Търпанова.

"В основните групи плодове от 2018 до 2022 имаме 3% спад в площите на производството. 2022-2023 г има нов масов спад на площите от около 13,3%. Това е притеснително за производителите, въпреки че се тиражира голямо подпомагане от страна на държавата", каза още Димитричка Търпанова.

Вследствие на протекциите, които ЕС осигурява на държави не-членки на Съюза, които не спазват Зелената сделка, българската продукция става непродаваема, категорични са от БАК. "Сливата държи една и съща цена в периода 2020 -2023 г.Масово се виждат в градините ябълки, сливи, череши необрани – защото когато стопанинът трябва да плати за обирането на продукцията и трябва да я продаде под себестойност, за него по-правилно е да не се вкарва в разход по прибирането на реколтата", обрисува картината Търпанова.

Скъпото производство, нерегламентираният внос, включително от Украйна, обрича българските производители, категорична е тя. "Преработвателите предпочитат да купят суровината от чужбина, защото е по-евтина и са прави за себе си. В България нямаме много внос на пресен плод от Украйна, но не можем да продаваме адекватно на западноевропейската сцена, защото продукцията на Украйна и други трети страни с протекции е под себестойност", уточниха от БАК .

"Европейската комисия с решението за Зелената сделка ни постави като производители в трудно положение. Същото е положението с млякото, месото, виното“, свидетелства събеседникът.

"Осигурени са 150 млн лв – малко над 90% от сумата, която получихме като компенсации за загубите, които търпим от войната в Украйна, в началото на миналата година. Тръгнахме с искане за среща, защото румъния, Гърция и всички държави членки намериха средства и си осигуриха компенсаторни плащания към приоритетните земеделски сектори. Нашите депутати не гласуваха такива компенсации за земеделците ни. Когато излезем на пазара с недофинансирана продукция, а румънците и гърците излизат, получили компенсации, това ни поставя като производители в неравностойно положение", каза още Търпанова.

"Искаме средства, но на този етап искаме по-скоро законодателни промени, които да създадат възможности за развитие. Искаме промени в Закона за ползване на земеделските земи, защото сега ако един производител не подпише споразумение, то не е валидно за цялото землище. Очакваме преговорите с правителството да продължат още известно време", каза още Димитричка Търпанова.