Презапасяването с храна, която после се изхвърля, не е типично българска черта, а се наблюдава в световен мащаб. Това каза Цанка Миланова, директор на Българска хранителна банка в "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. Темата е особено актуална с оглед празничното готвене и изхвърляне на големи количества храна в боклука.

"Проблемът е в производството – произвежда се една трета повече храна от нужното. Консумацията е твърде голяма – излишъкът от храна никога не стига до ничия трапеза, а по света има над 900 млн души, които страдат от глад“, каза още Миланова.

"Българска хранителна банка работи с хранителната индустрия и спасяваме големи количества храна, които иначе биха били изхвърлени. Насочваме тази храна към хора в нужда, трябва за целта тя да бъде в срок на годност. Ако говорим за бита на отделния потребител, там проблемът има друго измерение“, добави Миланова.

Срокът на годност индикира кога храната е годна и безопасна за употреба, ако става дума за продукти от животински произход, допълни тя. "Когато пише използвай преди или консумирай до, става дума за храни, за които не сме сигурни, че след датата можем да ползваме безопасно. Ако обаче на опаковката пише "най-добър до“, можем да считаме, че това е срок на трайност, след който храната няма да бъде вредна за здравето ни – може да има лека промяна в характеристиките й, да е малко по-вкиселена, но е безопасна“, увери Миланова.

"Работим само с храна, която има доказан произход, така че не всяка храна е годна да бъде дарена на Българската хранителна банка. Тази храна трябва да бъде съхранена правилно, да е придружена от документи, да има ясен произход, за да може да се предостави на трети лица“, каза още Миланова.