В съседна Турция се очаква мащабен протест в защита на задържания кмет на Истанбул - Екрем Имамоглу. През седмицата вече се проведоха демонстрации в няколко града – Истанбул, Анкара, Измир, Трабзон. Кметът на най-големия град в Турция беше арестуван заедно с други, свързани с опозицията, заради обвинения за корупция и подкрепяне на терористична организация.

Според опозицията - арестът е политически мотивиран, защото се случва точно преди кметът Имамоглу да обяви кандидатурата си за президентските избори през 2028 година.

Какво обединява хората на протестите – свидетелството на една българка пред bTV, която работи в Анкара.

Д-р Ива Йонова е родена във Велико Търново в семейство на строителен техник и минен инженер. Завършва музикалното училище в Русе, след това и консерваторията в София. Животът ѝ минава на световната сцена като оперна певица - в Австрия, Германия, Канада и Китай. Преди 10 години – заживява в столицата на Турция – Анкара. Преподава оперно пеене.

Как ще коментирате ареста на кмета на Истанбул – справедлив ли е той, или е политически мотивиран?

Д-р Ива Йонова: Естествено, че не е нормално и по моите наблюдения виждам, че хората все повече се страхуват, защото нещата лека-полека ескалират. Хората нямат право на глас, нямат право да се изкажат, наистина мнението пред колеги, пред общественост. Това някак си затваря един омагьосан кръг. Всеки се страхува и който може просто напуска, който не може стои, мълчи, гледа да си гледа семейството. Това не е много обнадеждаващо.

Какво ни казва този арест за демокрацията в Турция?

Нищо добро не говори. Говори, че един човек не бива допускан до едни нормални демократични избори, а е елиминиран, за да не участва, което означава, че правилата за едни са едни, за други са други, избирателни правила.

На какво ниво е демокрацията в Турция?

Какво да Ви кажа. Аз съм живяла и в Австрия. В момента бих казала, че по целия свят демокрацията е на едно съмнително ниво, защото, в Европа може би изглежда, че е демокрация, но ако човек се намеси в някой политически среди и говори на висок глас, може да си загуби работата. Навсякъде може да се случи това. Не бих казала, че само в Турция е така, бих казала че навсякъде в момента нещата са под въпрос...

През седмицата се въведе забрана за демонстрации, затвориха улици в Истанбул, Турция е ограничила строго достъпа до някои социални мрежи – това как се отразява на онези хора, особено на младите, които се борят за свобода, за справедливост в Турция?

Доста ги обезнадеждава, защото аз имам чувството, че моята мисия тук е да давам някакъв позитивизъм. Младите хора са доста негативно настроени към живота за съжаление, като че ли не виждат бъдеще. Всички искат по някакъв начин да се спасят.

Тук няма изпит в операта за солисти. Такъв не съществува. За да станеш солист, първо трябва да кандидатстваш за статист, после за хорист. Ако те приемат, работиш в хора дълги години и не се знае там по някакви пътеки, ако никой от солистите не може да изпълни някаква роля, или ако имаш някакви връзки, тогава ти дават възможност за някаква изява. Оттам нататък имам една студентка, която вече 10 години се бори да стане солистка, пътищата са едни такива недиректни, индиректни за успеха. Това позволява доста според мен корупция и шуробаджанащина.

Истанбулският университет анулира дипломата на кмета на Истанбул – Вие сте преподавател, има ли основания според Вас за подобно действие?

Лично аз имам преподаватели и случаи на преподавател в предишната консерватория, където аз лично имах проблем с тормоз и мопинг. Този преподавател всъщност беше станал доцент с доста съмнителни документи, но има и винаги някакви вратички. Има и винаги комисии, които могат да кажат и да, и не...В случая са се търсели наистина някакви проблеми умишлено, но аз не съм в такива комисии. Вие знаете, че в правото могат да защитят един осъден, но могат и да го осъдят на смърт. Винаги има тези вратички, което е въпрос на някаква по-нататък демокрация и какво е желанието на този, който е силен, желанието на силния. 

Хиляди протестираха в турски градове като Измир, Трабзон, Анкара, Истанбул – какво ги обединява?

Надеждата ги обединява, защото всички имат деца, млади. Хората обичат много семействата си, децата си, всеки се стреми за едно добро бъдеще. Турците са пример как да си гледаш децата и как да се грижиш за тях. Дават всичко за тях и това ги води. Стремежът за щастие, стремежът за един по-добър живот.

Как реагираха хората в Анкара?

 Аз лично работих тук, нищо не видях, но като се прибрах вкъщи по новините видях, че ОТУ, това е Технически университет тук, студентите бяха се събрали пред университета и стачкуваха - справедливост, истина, свобода. Такива слова.

Как си го обяснявате?

Обяснявам си го с това, че хората просто искат наистина Турция да влезе в Европа, хората желаят да живеят модерно, свободно, демократично, спокойно и тук нещата могат да бъдат променени от днеска за утре негативно, което се случва и всички се надяваха всъщност, защото този човек Имамоглу той има големи шансове да спечели и хората просто търсят надежда в него. Дали ще стане по-добре - никой не знае, но търсят надежда и неговата визия е към Европа и по делата на Ататюрк, докато сега всички неща, които се случват, са в обратната посока. Всеки се надява на тази положителна промяна. Има бъдеще тази държава, защото има млади хора. Това може да стане само ако нещата се променят в положителна посока и на тях им бъде разрешено да пътуват, да учат езици, да вървят напред.

А сега какво е за тях животът, тоест имат ли ограничения?  

Лично моите студенти спечелиха Еразъм в Италия, искат да отидат да учат там, много е трудно да излезеш, трудно им дават виза. Хората имат разделение на паспортите, има едни зелени паспорти, които позволяват безвизово пътуване. Който няма такъв паспорт, трябва да чака, да обикаля и доста бавно се случва и може да се изпуснат сроковете в Европа. Административната система е доста тежка. За всички е така. Аз също дълго време чаках, аз все още чакам за признание на моята диплома, аз съм доктор от три години, а все още тук не ми се признава.

Вашата диплома от къде е?

Моята диплома е от България, докторантурата ми…Има много тежки и бавни процедури, които са в ущърб на науката, в ущърб на просперитета.

Зелените паспорти кой ги има?

Получават ги хора, които работят 20 години в сферата на държавната работа, държавните служители ги получават или деца на държавни служители, но когато навършат 25 години, загубват вече тези права. Имам студенти, чиито родители са били държавни служители и децата автоматично са имали тези паспорти, но сега една моя студентка просто изтича и този паспорт и вече със следващия няма, точно, когато ще ѝ трябва сега да пътува, да прави прослушвания, ще бъде доста трудно, защото всичко вече е свързано с визи, покани и административни тежести.

А Вашите студенти искат ли да напускат Турция, заради това, което се случва?

Има всякакви хора, има хора, които просто са страхливи. Системата е така – тези, които не знаят езици, търсят сигурното, искат да останат тук. Има и такива, които са талантливи и които наистина са търсещи в оперната музика например. Всеки иска международната кариера. Имам една студентка, която спечели Сименс конкурса. Тя е най-добрата в Турция в момента. Номер едно и получи две предложения – за Амстердам, за оперното студио и за Берлинската Комишеопера, тя ще използва тази възможност. Надявам се всичко да мине добре и тя да продължи нататък.

Вие в каква Турция искате да живеете?

Аз също искам да живея в една демократична Турция, където виждам, че моите студенти са щастливи…Намирам моя живот тук като една мисия, защото в Европа има достатъчно хора, които са професионалисти и които могат да работят, докато тук трябва наистина малко светлина и трябва хора, които да дават мотивация за културата, за образованието и не бих казала, че има страшно много специалисти.

Аз се чувствам по-щастлива, когато виждам, че давам някаква светлина и давам някаква надежда. Това е една надежда, която трябва да подклаждаме ежедневно. Усеща се светът е едно бушуване, една промяна. Надявам се всичко, което се случва да е за добро и за бъдещите поколения да имат по-добър живот.