Коментарът на седмицата на "Фокус" обхваща важните и ключовите моменти, които са се случили през изминалата седмица. В текста присъстват факти от материали на редакторите на "Фокус", както и авторски мнения, позиции и предположения. Оставя се място и за бъдещи въпроси, които да бъдат разисквани и на които ще търсят отговори.

България посрещна 2024-та година с новината, че влиза в Шенгенското пространство, но само по въздух и море и от края на месец март. Дългоочакваното решение бе взето от Съвета на Европейския съюз на 30 декември. Австрия и Нидерландия, които дълго отказваха да дадат зелена светлина на нашата страна и на Румъния, отстъпиха.

Сега обаче българските и румънските власти ще трябва да работят за осигуряването на сухопътен Шенген.

В споразумението, постигнато между България, Румъния и Австрия е записано, че двете източноевропейски страни са пълноправни членове на пространството, въпреки това обаче - досега нито една друга страна не е била приемана "частично“. Това навежда на мисълта, че част от правомощията, които България и Румъния би следвало да получат, ще бъдат отложени във времето.

Това, което е ясно към момента, че присъствието на служителите на Frontex на българо-турската граница трябва да бъде утроено, а на българо-сръбската засилено. Страната ни ще получи допълнително средства от Европейската комисия за защита на външните граница на ЕС. Пилотните проекти по външната граница с Турция трябва да бъдат стабилзирани и да се поеме към по-структурно споразумение с ЕК и агенции.

Разбира се, критиките към правителството заваляха от момента, в който бе обявена новината. Основната теза на критиците бе и продължава да бъде, че правителството се е съгласило да приеме 6000 сирийци и афганистанци на своя територия.

Премиерът Денков и вицепремиерът Габриел отрекоха тази информация, определяйки я като "фалшива“. Председателят на Държавната агенция за бежанците съобщи, че за 2023-та година Виена ни е върнала 113 мигранти от заявени 193 по документи. Тя допълни, че лагерите за бежанци в България са запълнени на 72%, което автоматично отхвърля и възможността нови 6000 души да бъдат настанени. Кабинетът уверява, че България ще продължи да спазва Дъблинските споразумения.

Тази седмица друга политическа новина също разбуни духовете в страната. Ахмед Доган предложи ДПС да има двама председатели. Почетният председател на партията посочи имената на Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Това направи той в специално обръщение към структурите.

Тонът в обръщението този път бе доста по-различен. Доган се обърна към депесарите с "тревожност“ и "загриженост“. По думите му Движението се променя, но по-скоро в негативна посока – партията ставала корпоративна, платена, партийна организация, което пък "изяждало традиционните ценности на демокрацията“.

Доган не за първи път коментира и новите геополитически реалности. В своето обръщение той обърна внимание на предизвикателствата пред националните интереси, националната сигурност и националния суверенитет. За почетния председател България трябва да подхожда с особено внимание в ситуацията на сблъсък между глобализма и зараждането на националните държави.

Формалната обосновка за посочването на двама председатели на ДПС е изхождането от "принципът на взаимното допълване, а не на конкурентното начало“. Доган посочва, че Джевдет Чакъров би имал ключова роля в отношенията с Турция и либералните формации в Европа, докато Пеевски можел да разшири електоралното присъствие на Движението в страната. Председателят на парламентарната група на ДПС имал вроден инстинкт за прагматично решаване на проблемите на хората и на държавата.

Пред "Фокус“ журналистът Илхан Андай коментира, че Доган се опитва да постави новото начало на ДПС. По думите му Движението може да участва в правителството при ротацията, а самият Пеевски би могъл да бъде знаменосец и вицепремиер.

"Най-хубавото предстои“ – така Пеевски честити новата година. На 24 февруари ДПС ще проведе Национална конференция, на която ще стане ясна каква ще е формулата за управление на партията и коя или кои ще бъдат личностите, които ще застанат начело.

На този фон датата за ротация приближава. Въпросите стават все повече, а с тях и неяснотите. Към момента сигналите от ГЕРБ и ПП-ДБ са, че ще бъде спазена първоначалната договорка, като така Габриел би следвало да стане премиер, Денков – вицепремиер, а за останалите министри ще се решава на база свършеното през 9-месечния период на управление.

В началото на седмицата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че датата за ротация е 6 март – точно 9 месеца, след като "сглобката“ бе създадена.