България е с най-кратка продължителност на живота в страните от Европейския съюз и на Балканите. Това показват данните на Евростат и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Средностатистическият европеец през 2023 г. е живял до 81-годишна възраст, а българинът – с около 5 години по-малко, т.е. до 75 години и осем месеца.

Най-дълголетно е населението на Лихтенщайн – средно там живеят до 84 години и осем месеца.

В Гърция продължителността на живота е средно 81 години и шест месеца, а в Румъния – 76 години и шест месеца, което е почти с една година повече от тази у нас. В Сърбия и Северна Македония средната продължителност на живота е над 76 години, а в Турция – над 78 години.

Според Националния статистически институт (НСИ), регионът с най-висока смъртност в България е Северозапада. Има ли обаче отношение благосъстоянието върху продължителността на живота?

Пред поликлиниката във Враца екипът на bTV среща възрастно семейство – той е на 75 години, а тя е на 68 години. Току-що са направили непланиран разход за лекарства от почти 100 лева.

"Аз съм с 600 лева пенсия, той е с 1200 лева. Стресът идва най-вече от недоимъка, от мизерията“, признава Николинка Мишонова.

Според медиците причините за по-ниската продължителност на живота са комплексни. Личният лекар д-р Даниела Торбова се е сблъсквала с какви ли не парадокси в практиката си – от тоталното неглижиране на профилактичните прегледи, улавящи навреме тежки диагнози, до пациенти, които решават, че интернет ги прави по-компетентни от медиците. И дава пример с отминалите празници.

"Колкото и да си говорим, има пациенти, които решават, че диабетът не боли. Защо път да не се наядат и напият за Великден като хората, без хапчета?! Напоследък наблюдаваме подмладяване на сърдечносъдовите инциденти – инсулти, инфаркти под 50 годишна възраст, което е свързано със стреса, с напрежението, с тютюнопушенето, с алкохола“, отбелязва д-р Торбова.

Едно от най-важните причини за по-дълъг живот е качествената храна. Как се пазарува обаче в Северозапада?

"За съжаление, първият им въпрос е за цената – държат на ниската цена, не се интересуват, че повечето от тези храни са с високо съдържание на оцветители и палмова мазнина. Всичко зависи от парите в джоба“, отбелязва Мария Иванова, която е собственик на магазин.

Николина, която доскоро е работила като болногледачка в Италия, дава пример. "Там живеят до 90-100 годени, аз съм я водила на 97 години да си прави косата синя – всеки четвъртък, защо е така в Италия. А тука – не. Ама там знаете ли какви пенсии взимаха тогава?!“, обяснява тя.

Освен по ниски доходи Северозападът води и по смъртност пред останалите региони в България, като мъжете живеят по-малко от жените.

"Смъртността е съвкупност от много фактори. Младите хора бягат от нашия регион, младите хора не раждат, остава все по-възрастно население, което е доста болнаво“, категорична е Ралица Спасова, главен експерт в отдел "Статистически изследвания“ към НСИ-Враца.

По данни на статистиката Видин е сред най-бързо обезлюдяващите се области.

"Бидейки държавата с най-нисък стандарт на живот в ЕС, може би е логично да очакваме и по-ниска продължителност на живота. Ако обаче направим съпоставка с други държави – такива, които са извън ЕС, ще се окаже, че например хората в Куба и в Никарагуа имат по-висока средна продължителност на живота от нас. Според мен това е индикатор, че нещо у нас не е наред и смятам, че на първо място това е здравеопазването“, обясни доц. Спас Ташев от Института за изследване на човека и населението при БАН.