Броят, териториалното разпределение и начина на функциониране на болниците са честа тема на обществен дебат в България. Причината се корени в затрудненията на управляващите да намерят подходяща формула за преструктурирането им, както териториално, така и като обхват на услугите,

които те да предоставят, пишат от Института за пазарна икономика. Сравнителният анализ на финансовото им състояние позволява да се откроят интересни тенденции:

– Болниците в България извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около 50 хиляди души персонал.

– Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински болници (189 броя) е твърде голяма за намаляващото население на България, но отразява силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги.

– Между държавните и общинските болници се наблюдават големи различия във всички финансови показатели, в отделни случаи в рамките на няколко пъти. Около 70% от общите разходи се извършват от държавните болници.

– Кризата от COVID-19 се отразява благоприятно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, така и печалбите им растат значително след 2019 година.

– Болниците управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лв. Част от активите са вече амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се увеличават слабо, като преобладават краткосрочните задължения.

Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?

1) постепенно намаляване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и

концентрация на услугите и персонала в тях, като се обмисли механизъм за предоставяне на качествени здравни услуги на населението в по-отдалечени места;

2) корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще позволи

справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите в тях

3) по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности.

Линк към пълния текст на анализа: [тук]