Бойко Илиев, основател на "Нов театър" НДК с отворено писмо до министъра на културата
©
Бойко Илиев уточнява, че е изпращал писмото преди три години също до министъра на културата, тогава Боил Банов, в разгара на прослуватата пандемия. Тогава са се провели редица срещи с независимите артисти и се е стигнало до раздвижване и подхранване на НФК. Ето какво пише тогава:
"През тези три години наистина бяха подпомогнати много творци в тази извънредната обстановка. Разбира се, “Нов театър" НДК не беше разпознат като нуждаещ се и заслужаваш внимание, и едва след намесата на министъра, бяхме подпомогнати. Последваха три последователни отказа с абсурдни аргументи. Въпреки нашите жалби за подпогане на малкото независими сцени в София и да се създаде нарочна програма за тях, това не се случи. Явно за Управителния съвет на фонда не беше важно дали сцените, създадени с толкова труд и средства, ще продължават своето съществуване, или не. Важно беше да се създава “иновативно изкуство" /каквото и да означава това; думата беше използвана във формулярите около 60 пъти, някой ги беше преброил/", пише Бойко Илиев.
"НОВ ТЕАТЪР“ НДК беше изграден точно преди пет години /9.03.2015г./. В условията на наемни отношения с НДК и плащането на консумативи /наемът ни беше увеличен след петата година на базата, че сме дигнали категорията на търговската площ/, "Нов театър“ създаде над 30 премиерни спектакъла, основно върху българска драматургия; разпространи спектаклите на над двайсет независими трупи; представи спектакли на множество регионални театри от страната; проведе 4 издания на Фестивалът на българската драматургия и т.н. Автори като Иван Вазов, П. Яворов, Й. Йовков, Ем. Станев, Д. Димов, Д. Талев, Рачо Стоянов, К. Илиев, Ст. Цанев бяха в основата на репертоарната политика на този театър. Актьори като Георги Кадурин, Иван Юруков, Мариус Донкин, Елена Петрова, Николай Урумов, Йоана Буковска, Ники Сотиров, Веселин Калановски, Любомир Ковачев,Бойка Велкова, Параскева Джукелова, Мая Бежанска, Кръстьо Лафазанов, Здрава Каменова и много други са част от артистично войнство на театъра.
Споменавам всичко това, защото смятам, че след трийсетгодишно неглижиране на независимия сектор в България, крайно време е да се намери механизъм, по който да бъде защитен от нелоялната конкуренция на субсидирания театър. Има създадени модели по света, където независимият сектор се подкрепя с минимум 10% от бюджета за култура и влиза в категоризацията на театралните субекти.
Извънредното положение ни постави в невъзможност да извършваме своята дейност, но фактурите за наем и консумативи отново са изпратени към нас. Положението е абсурдно. Надявам се да се намесите, за да може изграденото с толкова любов и усилия, да не бъде съсипано!", пише в писмото си по време на пандемията Илиев.
Сега направо предлага няколко варианта за промяна:
"Кардинален – Нов закон за театрите с категоризация на видовете театър, където да влезе и Независимият сектор с частично 20% субсидиране при определени условия /минимум двегодишна дейност, постоянно място, над 80 представления годишно, приходи, бройка зрители и т.н. /
Палиативен – промяна в Закона за закрила и развитие на културата /да се вмъкне отново някаква подобна възможност/. Да се отрази и в методиката.
Конкретен – Договорът ни за наем с НДК да бъде променен в Договор за съвместна дейност . /Наемът да отпадне, а НДК да ползва по един ден залата/ седмично/ за свои мероприятия./
Крайно време е Национален Фонд Култура да започне до отстоява ясна културна политика, която не може да бъде друга, освен да изпълнява основната част от Закона за закрила и развитие на българската култура! В един глобализиран свят, в който човек се превръща все повече в една малка, но управляема прашинка на трансхуманизма, Обществото, ако има такова, трябва да се обърне към онези непреходни ценности, които са успели да го съхранят - семейство, род, родина, език, традиции, обичаи...В Закона ясно е записано: “Опазване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; закрила на националната културна идентичност и на културата на българските общности в чужбина; насърчаване на културното многообразие, при съхраняване единството на националната култура..."