Богослов: Великденският пост е едно свято време, защото човек не е в състояние да мисли постоянно за Бог
©
Богословът обясни, че постите са свято време точно както имаме свети места като храмове, църкви, манастири. Тези дни са предназначени за отдаване на Бог, тъй като човек не е в състояние непрестанно да води аскетичен начин на живот.
"Великденският пост е бил въведен в църквата след дълъг инкубационен период. Бил е въведен от мъдри и вярващи люде неслучайно. Фактически ние знаем, че в пространството имаме свети меса като църкви, манастири, храмове, и в същия момент имаме несвети. По същия начин във времето имаме свети дни като празници, неделния ден, и имаме несвети. Великият пост е едно продължително свято време, защото слабият човек не е в състояние да мисли целогодишно за Бог. Това го правят аскетите например св. Иван Рилски, но ние не. За да не бъдем съвсем профанизирани, секуларизирани, Църквата е постановила през тези седем седмици ние да се вземем в ръце, да се въздържаме от част от плътските си желания за храна и да се съсредоточим в богомислието, да се опитаме да живеем с вярата си пълноценно, а не както през другите дни", каза той.
Според Тодоров дните на пости ни приближават до праведния християнски живот. През този свят период хората успяват да усетят религията по-близко до себе си.
"Този пулс във времето да бъде всяка година и да имаме четиридесет и няколко дена, нещо като лагер, сбор. Ние християните се събираме да действаме, както войниците ги викат, след като са завършили военна си служба, после ги викат запас. Ние също имаме такъв период, в който трябва да се усетим като християни, да анализираме къде се разминаваме с праведния начин на живот и краят на този период да сме се приближили, с колкото можем, някои с повече, други с по-малко, разбира се, с този християнски живот, който трябва да водим всеки ден, но не го водим", обясни той.