Логиката, която стои зад лошите практики за влошаване на качеството на продуктите, е борбата за по-ниска цена, при компромис с качеството. Това каза в предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус" Богомил Николов, от асоциация "Активни потребители“. Продуктите, при които това се забелязва, никак не са малко. Така е при сиренето с вода в него, при майонезата, в която няма яйца, при колбаси, в които има зеленчуци и т.н.  

"Проблемът не е в това, че производителят е направил второ, или трето качество продукт, а в това, че го представя за първо. Ние не знаем, че в това сирене има добавена вода и го купуваме, защото е по-евтино, защото е по-изгодно. А реално биваме измамени с по-ниско съдържание, на по-ниска цена. Реално то не е по-евтино, а това е само една илюзия", посочи Николов.

Според него, такива практики у нас са станали норма вече навсякъде и те трябва да се оправят. Това може да стане с по-стриктни задължения за по-ясна информация. Засега, въпреки, че се е приела наредба за сирената, работата е наполовина свършена. Заложили са се изисквания в нея, които никой не спазва. Всички продължават по старому и никой не съобщава, че има повече вода в сиренето. 

Причината за това нещо е, че няма контрол, няма достатъчно проверки.   

Според Николов, наредбата не е лоша, но тя не се спазва и не се прилага.

"Това означава, че имаме една единствена претенция и тя е към Агенцията по храните, да проверява системно и целенасочено и да обявява текущо контролната си дейност и резултатите.

"За съжаление проблемът идва и от глупавите ни политици, проблемът винаги идва от управлението. Защото те смятат, че ако направят така, че контролните органи да си вършат работата, тези най-ниски цени ще изчезнат и хората ще си помислят, че управляващите са направили така, че да се вдигнат цените и няма да гласуват за тях. И тази логика е от десетилетия в България. Който управлява, няма желание да накара контролните органи да работят по-стриктно", каза още Богомил Николов. 

Той обясни и разликата между надписите на етикета "годен до" и "най-добър до".

Оказва се, че изхвърляме около 1/3 от храната, която купуваме, защото не четем правилно и не разбираме надписа", каза Николов.

По думите му, "най-добър до" е нещо като указание за качество. Означава, че до тази дата производителят гарантира добро качество. Но след тази дата храната не е развалена в никакъв случай. "Годен до" пък се прилага при по-рискови и малотрайни храни, като месо и производните му. При тях няма да намерите надписа "най-добър до" Тази дата наистина оказва срок на годност, след който консумирането е опасно.