Православната църква чества празника Благовещение. На него се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха. Празникът е утвърден от православната църква през VII век.

Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена ѝ от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38). От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.

За българите днешният ден е известен още като Благовец и се казва блага вест. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо.

На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.