Доверие означава детето да вярва, че другият ще го види, ще го чуе, ще го разбере, ще го подкрепи. Доверие означава да вярваш в другия. Детето започва да вярва в другия, когато разбира и усеща, че е чуто. Това каза детският психолог Блага Банова в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

Доверието е условие детето да споделя с родителите. "Ако ние го чуваме, това означава, че се интересуваме от него. Необходимо е време, в което детето да се почувства сигурно, че може да сподели с нас“, подчерта психологът.

Често срещана грешка на родителя е, че не изслушва детето и отговаря преди да даде време да го чуе, посочи Банова.

Задаването на въпроси повече от веднъж е напълно неефективно, отбеляза тя. "След първия въпрос детето спира да отговаря и да чува изобщо. Много често възрастните са склонни да задават въпрос на детето, който предполага и включва конкретния отговор, и не получават разказа, който очакват. Нашият опит показва, че най-добре е детето да бъде оставено само да реши кога да споделя, без непрекъснато да се насочва с допълнителни въпроси“, посъветва психологът.

Много важно за малките деца е да имат някакъв ритъм в ежедневието си, повторяемост и последователност на дейности, за да се ориентират във времето, подчерта Блага Банова.

Детето трябва да има възможност да развива интересите си и да експериментира. "Има общи умения, които трябва да се развиват – да прояви любопитство, да изпробва различни неща. Всичко това изисква търпение и добро настроение, което е нещо, което в нашето забързано ежедневие е трудно“, допълни Блага Банова.

Важно също така е детето да има моменти на свободно време, т.е. да няма непрекъснат контрол, задаване на въпроси и изисквания към него.

"Много често при нас идват родители, които са свръхангажирали децата си с хиляди дейности – спорт, уроци, езици, което се смята за нещо много положително от гледна точка на развитието – очевидно в главата на родителя. За тези деца е много по-сложно да кажат нещо за себе си, много по-трудно намират думи, с които да говорят, да споделят“, обясни детският психолог.

Индикатор за тревожност при детето е промяната в поведението му. "Ако детето играе и изведнъж спре да играе, ако обича да пее, да твори и е активно, а в един момент спре да прави тези неща, или обратното – ако детето е по-пасивно и затворено, а изведнъж става много активно и прави предизвикателни неща, това е индикация за възрастните. По-добре е в такива случаи да се потърси консултация със специалист, психолог, терапевт, отколкото да разпитваме детето, защото не е ясно какво може да се случва с него. Малкото дете няма думи, с които да обясни какво се случва“, поясни Блага Банова.