От гледна точка на криминалната психология убийството в "Младост 1" в София е престъпление от неорганизиран тип, извършено от психопат рецидивист, за който както се разбра, преди 2 месеца е пуснат от затвора. Много често хора с такъв тип профил се връщат много бързо към стария си начин на живот, т.е. да упражняват насилие, за да задоволяват собствените си прищевки и да се чувстват значими. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ криминалният психолог доц. Неделчо Стойчев – бивш ректор на Академията на МВР по повод убийството на възрастна жена в столичния кв. "Младост“.  

По думите му психопатната структура на личността на психопатите рецидивисти ги прави крайно опасни, тъй като те не се съобразяват с нещо друго освен със собствените си желания, не могат да отсрочват тези желания във времето, нито пък да упражняват самоконтрол върху потребностите си. Независимо колко време ще прекарат в затвора, ядрото на личността на психопата, основните му характеристики, които го правят опасен за хората, които функционират нормално в обществото, не се променят.

"Със сигурност квалификацията, която е направена за този извършител, като психопат рецидивист, е точна. Само че психопатите не са психично болни хора – това са хора, които имат отклонение в характера, и много добре осъзнават постъпките си и могат да носят отговорност за това, което вършат“, каза доц. Стойчев.

Животът на затворниците, пуснати след изтърпяване на присъдата, не се контролира по никакъв начин, каза още криминалният психолог и добави, че за съжаление се наблюдава една устойчива тенденция през последните десетилетия, в която се защитават правата на извършителите, а правата на жертвите не се защитават по такъв безапелационен начин. 

Когато престъпниците излязат навън, системата от награди и наказания, с които са свикнали да се съобразяват в затвора, отпадат и те много бързо разбират, че отново са на свобода и са безнаказани.“

Според доц. Стойчев наказанията трябва неотменно да бъдат налагани, за да бъдат ефективни, "а не да има някакви вратички в закона, които да се използват умело от защитниците на тези, които трябва да бъдат осъдени“.