Българската стопанска камара (БСК) представя три ключови аргумента, свързани с методиката за определяне на минималната работна заплата в контекста на провеждания обществен и институционален дебат, съобщиха от БСК.

Първият е, че никъде в проекта на Директива относно адекватните минимални работни заплати (МРЗ) в Европейския съюз няма задължение те да се определят само като 50 на сто от средната работна заплата, и държавите-членки могат да използват индикативни референтни стойности, различни от брутната медианна и средна работни заплати, които се използват на национално ниво.

На второ място проектът на директива относно адекватните МРЗ в ЕС не отменя прилагането на Конвенция 131 на Международната организация по труда (МОТ) за определяне на МРЗ. Според член 3,б. МРЗ трябва да се определя, като се вземат предвид нивата на производителност (вкл. производителност на труда), изискванията за икономическо развитие (растеж), желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост (недопускане на повишение на коефициента на безработица).

Като трети аргумент от БСК изтъкват, че през последните 10 години (2012-2022 г.), България е една от трите страни в ЕС с най-висок темп на увеличаване на МРЗ. Според Евростат трите държави-членки, първенци на ЕС, са Румъния (с увеличение на МРЗ от 12,6 на сто), Литва (12,1 на сто) и България  9,4 на сто).

Предвид безспорния факт, че България е една от трите държави-отличнички в ЕС по темп на нарастване на МРЗ, не може да се каже, че настоящият модел на определянето й е във вреда на работниците. По-скоро обратното, на преден план стои проблемът за запазване на дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на икономиката, и противодействие на инфлацията, смятат работодателите.