Както вече сте информирани, късно снощи (30 юни 2022 г.) с 203 гласа "за“, 1 "против“ и 20 "въздържал се“ Народното събрание прие на второ четене в пленарна зала предложението компенсациите за бизнеса срещу високите цени на ел.енергията да са 100% над цена от 250 лв. за мегаватчас. Компенсациите ще се прилагат от 1 юли до 31 декември 2022 г. Решението фактически обедини всички парламентарни групи, които след дълги дебати все пак преодоляха различията си и си припомниха, че са избрани, за да защитават интереса на българските граждани и, в частност – на българската икономика. Това заслужава нашата положителна оценка, а онези, които не успяха да преодолеят дребнавостта и тесногръдието, нито положиха достатъчно усилия да вникнат във важността на решението, да послужат за негативен пример на бъдещи членове на парламента. Това се казва в прессъобщение на БСК, изпратено до медиите.

Длъжни сме да припомним историята на това изстрадано решение, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Още повече, че отсега сме наясно, че същата тази история ще ни се наложи да преживеем през есента, когато започнат дебатите по Държавния бюджет за 2023 г. и когато отново ще трябва да обясняваме на народните представители защо е необходимо да бъде осигурена ел.енергия на достъпна и справедлива цена и защо неприлично високите цени на ел. енергията не са проблем само на небитовите потребители, а на цялото общество, тъй като генерират инфлация и обедняване на всеки български гражданин. И, не на последно място, правят българската икономика неконкурентоспособна, тъй като международните ни конкуренти ползват по-евтина енергия, респективно – продукцията им е с по-ниска себестойност, а това прави българското производство непродаваемо.

За проблема с високите цени на ел.енергията Асоциацията на организациите на българските работодател (АОБР), обединяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, алармира от лятото на 2021 г. Трудно е да бъдат изброени изпратените становища и писма, и проведените формални и неформални срещи с отговорните институции, и изключителните усилия, които през тази една година АОБР положи, за да бъде осигурена предвидимост и стабилност на енергийния пазар.

През пролетта на 2022 г. два пъти АОБР организира и отменя ефективни протестни действия след поети от страна на Правителството ангажименти за решаване на проблема с компенсациите за небитовите потребители. И двата пъти поетите ангажименти не бяха изпълнени, а се наложи да чакаме до последния момент решение на Народното събрание, няколко часа преди да изтече крайният срок за компенсиране на ел.енергията.

Поради очевидното неразбиране на проблема, длъжни сме още веднъж да поясним следното:

1. Компенсациите за небитовите потребители не са за сметка на държавния бюджет (т.е. на данъкоплатците), а са за сметка на т.нар. неочаквани печалби на производителите на ел.енергия и се поемат от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), средствата в който се акумулират в крайна сметка от пари на бизнеса.

2. В групата на небитовите потребители попадат не само производствени предприятия, но и обществени институции като общини, болници, училища, детски градини, социални заведения, религиозни храмове, музеи, театри, читалища и др.

3. Средната цена на енергийния микс в България, по данни на Министерството на енергетиката, е 250 лв. за мегаватчас. В тази средна цена влиза субсидираната евтина енергия за бита (82 лв.). По данни на КЕВР и изчисления на АОБР, цената на микса на държавните производители, който покрива цялото потребление на небитовите потребители в България, е под 200 лева за мегаватчас. За сравнение, средната цена на ел.енергията в Европа за МСП е 201 лв., за енергийноинтензивната индустрия е 135 лв., а за бита е 296 лв. за мегаватчас.

4. Ако Народното събрание не беше гласувало компенсации, от 1 юли 633 000 небитови потребители на ел.енергия трябваше да заплащат цени в размер над 600 лв., като вече има прогнози за достигане през зимата на следващата година на цени от порядъка на 1000-1500 лв. Тези стойности неминуемо щяха да бъдат начислени в себестойността и в крайната цена на произвежданите стоки и услуги, което от своя страна означава инфлация, обедняване, закриване на производства и работни места! Ето защо, проблемът засяга всеки български гражданин!

5. Бизнесът не иска помощи и подаяния, а възстановяване на надвзетото, и то – частично! Бизнесът иска прогнозируем енергиен пазар на достъпни цени, за да може продукцията му да е конкурентоспособна, да не се трупа инфлация, да поддържа качествени работни места, икономиката и обществото да се развиват възходящо, а не кризисно.