Днес БПЦ и РПЦ празнуват общ празник - 8 г от канонизирането на Св. Серафим Богучарски, известен като Чудотворец Софийски. Канонизацията на Владика Серафим Соболев в Светия е празник и за всички миряни, които години наред посещават Руската църква за да слязат в криптата, където е погребан Владиката и да напишат писма с техните молби към Светеца.

Храмът Св Николай Чудотворец Мирликийски, известен като Руската църква в София се препълни с миряни и богомолци за тържествената литургия и празничния молебен в памет на Св. Серафим Чудотворец Софийски.

Литургията възглави Мелнишкият Епископ Герасим в съслужение с настоятеля на Руското Подворие към Руската Православна Църква у нас протоиерей Владимир Тишчук, представителя на Православната Църква на Чешките земи и Словакия архимандрит Серафим Шемятовский, представителя на Румънската Православна Църква свещеноиконом Нелуца Опри. В съслужението на тържествената литургия участваха и клириците от столичния храм “Св. Пантелеймон" в Княжево, известен като църквата на белогвардейците – протоиерей Димитър Тухчиев, иерей Серафим Желев, диакон Александър Морозов и други представители на духовенството от Софийската епархия.

В края на тържественото богослужение отец Димитър произнесе проповед за житието и битието на Владика Серафим Соболев, в последствие Св.Серафим Чудотворец Софийски.

Многолюдна опашка се изви от миряни решили да вземат Светото причастие на днешния ден.

Благото църковно събитие завърши с молебен към Св. Серафим Богучарски Чудотворец Софийски. Присъстващите бяха помазани от отците със светото миро.

Тържественото отбелязване на канонизацията на Свети Серафим завърши с празнични песнопения и поздравления на миряните един към друг.

Серафим Богучарски е руски архиепископ и светец на Руската православна църква (РПЦ) и Българската православна църква (БПЦ). Прославлението му е извършено на 26.02.2016 година в катедралния храм "Св. Александър Невски“ в София, след като за първи път в църковната история две Поместни православни църкви – Руската и Българската, съвместно подготвят канонизация на светия. По време на официално посещение на патриарх Неофит Български в Москва, на 8 март 2016 г. в московския Покровски манастир патриарх Кирил Московски и патриарх Неофит Български извършват съвместно литургично прославление на новоканонизирания от Руската и от Българската православна църква св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Роден е на 1 декември (по стар стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев в семейството на Борис Матвеевич Соболев и неговата съпруга Мария Николаевна. През 1894 г. Николай Соболев е приет във втори клас на Рязанското духовно училище. След това завършва Рязанската духовна семинария през 1904 г. и постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия. Там на 26 януари 1908 г. приема монашеско пострижение от епископ Сергий (Тихомиров) и получава името Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах. В академията се сприятелява с ректора Теофан Бистров.

През 1908 г. иеромонах Серафим започва преподавателска дейност в богословското училище в Житомир, открито от киевския митрополит Антоний Храповицки, а след това е преместен като надзирател в Калужкото духовно училище. През 1911 г. става инспектор на Костромското духовно училище, а на 22 декември 1912 г. – ректор на Воронежката духовна семинария и е въздигнат в сан архимандрит. На 1 октомври 1920 г., на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в сан Лубенски епископ от митрополит Антоний Храповицки в катедралния храм на Симферопол.

На 14 ноември 1920 г. с военния параход "Херсон“, заедно с коменданта на Севастопол генерал Николай Стогов емигрира от Русия в Истанбул. Преподава в Халкинската семинария, Турция.

На 19 май 1921 г. пристига в България и с решение на руското Висше църковно управление зад граница е назначен за предстоятел на храма "Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София, както и на руския манастир "Св. Александър Невски“ в Ямбол. На 31 август 1921 г. оглавява руските задгранични православни енории на българска територия с титлата "епископ Богучарски“, отначало под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 г. – под юрисдикцията на Московската патриаршия.