Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се ускори до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% през декември 2021 г.) Най-съществен натиск за нарастването на потребителските цени оказа поскъпването на основни енергоизточници (природен газ, петрол, електроенергия за стопански потребители) и селскостопански стоки на международните пазари, чиято възходяща динамика се засили значително след началото на войната в Украйна, се казва в годишния отчет на БНБ, който банката представи днес. 

Най-висок положителен принос за инфлацията през 2022 г. имаха и цените на храните, при които в края на годината беше отчетено повишение с 25.0%. Тези изменения могат да бъдат обяснени с нарастването на цените на храните на международните пазари, повишените разходи за местно производство15 и по-слабата селскостопанска реколта в страната през 2022 г. спрямо 2021 г, се казва още в доклада.

В края на 2022 г. парите в обращение достигнаха 27, 4 милиарда лева, като се увеличиха с 2728.7 млн. лв., или с 11.0% спрямо края на 2021 г. На годишна база нарастването на парите в обращение през 2022 г. беше по-малко както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност спрямо отчетеното през 2021 г. 

През отчетния период се запази тенденцията от предходните години към относително по-ускорено нарастване в банкнотите в обращение с номинали 50 и 100 лева в сравнение с останалите номинали. Спрямо края на 2021 г. броят на банкнотите от 50 лева се увеличи с 24.2 млн., или с 11.4%, а на банкнотите от 100 лева съответно със 17.6 млн., или с 18.2%. 

През 2022 г. броят на банкнотите в обращение от 5 лева се увеличи с 4.2%, докато за същия период броят на банкнотите с номинална стойност от 10 и 20 лева намаля съответно с 2.3% и 9.8%. С най-голям дял от 39.66% в общия брой на банкнотите в обращение в края на 2022 г. е купюрата от 50 лева. През същия период дяловете на останалите номинали намаляха, като най-голямо понижение (с 2.14 процентни пункта) е отчетено при дела на банкнотите от 20 лева, а най-малко (с 0.04 процентни пункта) – при дела на банкнотите от 5 лева.

През 2022 г. в Националния център за анализ на БНБ бяха задържани общо 839 броя неистински български банкноти, от които 832 броя циркулирали в паричното обращение. Спрямо задържаните през 2021 г. броят на неистинските банкноти е с 413 по-малко. В общия брой на задържаните през годината неистински български банкноти с най-голям дял са тези от 50 лева (54.23%), следвани от банкнотите от 20 лева (33.85%). Неистинските банкноти от 100, 10, 5 и 2 лева са с дялове съответно 1.67%, 6.79%, 3.22%, 0.24% и 3.22%.

През 2022 г. са задържани 181 броя неистински разменни монети, всички циркулирали в паричното обращение.

В изпълнение на функциите по извършването на експертна оценка за истинност на чуждестранни банкноти и монети, задържани на територията на България, през 2022 г. в БНБ бяха задържани 751 броя евро (в това число 284 циркулирали в паричното обращение), 1174 броя долари (374 от тях циркулирали в паричното обращение) и 276 броя банкноти от други чуждестранни валути, циркулирали в паричното обращение, казват от БНБ, цитирани от businessnovinite.bg.

През 2022 г. доларът поскъпна с 6.2% спрямо еврото. Поскъпването на долара през първите девет месеца от годината се определяше главно от разширяването на спреда между доходността на европейските и американските Държавни ценни книжа, което до голяма степен отразяваше по-бързото повишаване на лихвения процент по федералните фондове в САЩ спрямо повишението на референтните лихвени проценти в еврозоната. През последните три месеца на годината тенденцията се обърна и доларът започна да поевтинява спрямо еврото. Основни фактори за това бяха появата на признаци за отслабване на инфлационния натиск в САЩ, ускореното повишаване на референтните лихвени проценти в еврозоната и проявената от представители на Федералния резерв и ЕЦБ все по-голяма загриженост за забавянето на икономическия растеж, посочва докладът.

През 2022 г. спот цената на златото, измерена в долари, отчете незначително понижение с 0.3% до 1824 долара за 1 тройунция, но в евро тя се повиши с 5.9% до 1704 евро за 1 тройунция.

Към декември 2022 г. размерът на брутния външен дълг на България възлезе на 43.9 млрд. евро (51.9% от БВП), като се повиши с 2425.2 млн. евро спрямо края на 2021 г. най-вече поради нарастването на дълга на банковия сектор и на сектор "държавно управление“.

През 2022 г. растежът на реалния БВП на България възлезе на 3.4%5 , като за него допринесе силното вътрешно и външно търсене на български стоки и услуги. По-високият растеж на заплатите спрямо инфлацията в условията на увеличаващ се недостиг на работна сила и силно отрицателните в реално изражение лихвени проценти по кредитите и депозитите стимулираха растежа на реалния БВП по линия на по-високо потребление на домакинствата.