Около 70% от лекарите нямат възможност да издават електронни рецепти, защото не са регистрирани като лечебно заведение", съобщиха от България лекарски съюз (БЛС) на пресконфоренция с тема: "Защо така въведената електронна рецепта няма да ограничи продажбата на антибиотици и няма да е успешна в борбата с антибиотичната резистентност?".

От въвеждането на електронната рецепта, аптеките, изпълнили бели рецепти у нас са 2 938 от 3380 регистрирани в електронния регистър. Какво се случва с останалите 442 аптеки? Те отпускат ли медикаменти или не? Или отпускат, но аналогово и без качване на информацията в НЗИС? Това попита председателят на БЛС д-р Иван Маджаров и добави, че от 204 230 издадени рецепти са изпълнени 66%, а 28 264 са изтеглени от аптеките, но за тях няма изпълнения към системата, т.е. по тях няма информация какво се случва - има ли извършена продажба на лекарствен продукт, има ли направена замяна или не.

Преди забраната за хартиена рецепта за антибиотици и лекарства срещу диабет, в

рамките на двете години от въвеждането на е-рецептите паралелно с хартиените, са били издадени 44 000 е-рецепти, а само 1000 от тях са изпълнени, заяви той.

"Къде беше МЗ, къде беше ИАЛ да направи анализ защо това се случва?“, попита

председателят на БЛС и посочи, че ако такъв анализ е имало, редица проблеми, които до момента са нерешени, вероятно са щели да бъдат преодолени. "Периодът на сработване не е бил наблюдаван от който трябва, не са отчетени грешките и се направи опит да се въведе силово“, констатира той.

В същото време контрол при отпускането на медикаментите липсва, заяви още д-р

Маджаров, като посочи, че антибиотиците нито фигурират в СЕСПА, нито се

верифицират.

"Проследяването и контрола в момента, според нас, е само на ниво изписване на рецепти. Фармацевтът формално е длъжен да качва всички свои дейности в досието на пациента, но доколкото ни е известно, записи за отпуснати медикаменти няма в НЗИС. Няма ефективен контрол върху тези задължения, няма информация и проследимост за движение на лекарствата у нас“, коментира той.

В подкрепа на думите си припомни данните от национално проучване на

социологическа агенция "Тренд“, направено за БЛС преди година, според които 44% от хората са си купували антибиотици без рецепта, а 55% заявяват, че познават близък, който е купувал. "Огромният процент от граждани още тогава казва, че трябва да съществуват и двата варианта – е-рецепта и хартиена“, допълни д-р Маджаров и даде примери с редица държави от ЕС, в които при ефективен контрол съществуват паралелно и електронният и хартиеният вариант.

"Единствената държава, която е забранила хартията, е Естония. Всички останали

държави имат и двете. В Дания има 100% е-рецепти, въпреки че хартията не е забранена. В Норвегия – 70% е-рецепта, въпреки че е разрешена хартиената.

И БЛС пита – тогава защо? Защо натискът е насочен само към лекарите, защо отказът да контролираш един метод на лекарствените продукти при неговото изпълнение, налага неговата забрана? Държавата не може или се страхува, или трепери да контролира отпускането с хартиена рецепта и го забранява. Резултатът ще бъде същият и при ерецептите, ако няма контрол при отпускането“, заяви д-р Маджаров.

Председателят на БЛС очерта исканията на Съсловната организация за промени по отношение на тези рецепти:

- Възстановяване на паралелното използване на хартиена и електронна рецепта за определен период от време. През този период хартиената рецепта задължително да се качва от фармацевта в НЗИС и да се съхранява след изпълнението й, подписана от пациента, с цел пълнота на досието на пациента и гарантиране на контрола при отпускане.

- Въвеждане на изискване отворена електронна рецепта в аптеката да бъде

блокирана до момента, в който фармацевтът не отбележи дадено действие по нея:

изпълнена, частично изпълнена, отказана. Контрол по изпълнение на

задължението за попълване на информацията в досието на пациента за

отпуснатите медикаменти.

- Въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата, на доставката и

складовите наличности в аптечната мрежа, с цел реално сравнение отпуснати и

налични медикаменти.

- Изпълнение на изискванията за верификация на лекарствените продукти.

- Създаване на платформа/достъпен дигитален регистър с информация не само за регистрираните, но и за наличните лекарствени продукти на територията на

РБългария.

"Ако не бъдем чути, ще се възползваме като европейски граждани да защитим правата си в съда“, завърши председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.