Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков и проф. дпн Галя Христозова, ректор на БСУ, отговарят на въпроси на Илиана Беновска на пресконференция след заседание на Съвета на ректорите, излъчена директно във https://www.facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 22.02.2022.

Илиана Беновска: Здравейте, Беновска, ютюб телевизия и Радио К2! Госпожи и господа ректори, искам да ви попитам и по втория въпрос, който днес беше публикуван от МОН. Усъвършенстване, ще се изразя разговорно, на качествата, на оценката, преценката, атестацията на преподавателския и академичния състав. В това число ми направи впечатление, академик Денков, "борбата с корупцията“ във вашата област. Вие казвате, че плагиатството на всички нива, не само на ниво защита на научни степени, трябва да се препятства. Колко драматичен би бил един такъв преглед, едно усъвършенстване и това ще доведе ли до съживяване, бих казала, на образователната система? Някак младите са по-динамични, а духът във ВУЗ-овете, казвам го и като бивш преподавател, остава години назад!

Николай Денков: Това са два свързани, но все пак различни проблема. Това, което обсъждахме днес, е, че системата за атестиране на преподавателите трябва да се промени, защото не само в България, но и в другите страни съществува такъв феномен – като достигне до определено ниво преподавател да губи стимул и мотивация да се развива. Общо взето в добрите университети съществува система, при която атестацията възпрепятства това. Ако вие не се развивате и не показвате резултати, в някои случаи всяка година, в други случаи на 3 или на 5 години, вие просто си отивате от висшето училище. В България в момента такава система не работи. Ние имаме система за атестиране, но тя е делегирана на факултетите. Съответните факултети правят правилата така, че практически всички получават много високи оценки. Затова обсъждахме какъв да е подходът. Доста конкретна идея обсъждахме днес и предложих на колегите, която свързва системата за атестиране с минималните изисквания за заемане на съответната позиция. Така че да се проверява на всеки 3 или 5 години дали човекът продължава да работи, дали се развива, дали прави нови курсове, дали публикува статии, дали докторантите му защитават. Това е друг проблем, който видяхме. Много докторанти зачисляваме, но много малка част от тях защитават. Така че системата за атестиране, ние тук нямаме различия, мисля, че трябва да бъде усъвършенствана. Тя трябва да бъде сериозно засилена и един от ефектите е този, който Вие казвате. Младите преподаватели ще получат стимул да се развиват. Ако някой от по-възрастните вече е загубил този стимул, може да си търси друго място за реализация, в стопанска фирма, освобождавайки място за хора, които са амбициозни и имат данни да се развиват непрекъснато според изискванията за съответната научна област. Тук се включва и образованието, и научната част.

Колкото до плагиатството, аз не съм използвал тези думи, които казвате. Това, което съм казвал, цитирал съм едно проучване при което независим екип от експерти преди около 10-15 години беше проверил статиите за няколко страни и това беше първият етап, когато се появиха тези компютърни програми, които сравняват текстове. И беше показал, че България е на първо място след страните, които бяха тествани с един много сериозен процент, някъде между 10% и 15% от тестваните статии. Това е изключително тревожно. Това показва, че ние имаме много хора в системата, едно от обясненията е, че когато са публикувани тези статии или дисертации, никой не е очаквал, че могат да бъдат проверявани. В същото време трябва да се подходи отново разумно, внимателно. Не всяко копиране на текст е плагиатство. Има си с специфика, когато става дума за научни публикации. За щастие аз познавам тази тема доста добре. Това, което предлагам и смятам, че тук няма разнобой с колегията, е ние да създадем двустепенна система за проверка, както е в развитите страни. СУ между другото вече го е направил. Това трябва да се заложи в закони, така че всички висши училища и научни организации да имат такава система. И националната комисия да остане само като апелативен орган. Но това ще даде възможност да се проверяват всякакви публикации, а не само такива, които участват в конкурси, както е сега в момента. Аз помня дискусията, защото бях един от хората, които натискаха това да се случи преди години, да има такава проверка за плагиатство. Единствената причина да се заложи това изискване да бъдат само от конкурси беше опасението, че националната комисия ще бъде "удавена“ от заседания и няма да може да се справи. Ето, тя се справя на сравнително прилично ниво, но за сметка на това, че други публикации, такива, които не са участвали в конкурси, могат да бъдат очевидно плагиатствани!

Илиана Беновска: И дипломните работи? И курсовите работи?

Николай Денков: По отношение на дипломните работи това е включено в стратегията за развитие на висшето образование. Има такава точка, която изисква във всяко висше училище да има дисциплина, в която да се изучава какво е академична етика, научна етика, плагиатство, когато можем да копираме, как можем да удостоверим кой е авторът на съответния материал, било той цитат или картинка. Така че това ще бъде заложено в Закона за висшето образование, като задължение за всяко висше училище, така, както е в Германия, Великобритания и много други страни.

Между другото, да използвам случая, също така в стратегията по мое предложение е записано, че във всяка инженерна специалност, във всяка специалност по природни науки, математика, информатика, трябва да се изучава някоя от хуманитарните специалности или социалните науки. Например философия. Така че всяка спекулация, че аз, видите ли, оставям на заден план социалните и хуманитарните науки, аз не ги приемам и съм готов да дам отговор за това. Също в стратегията е заложено, че във всяка дисциплина трябва да се изучава адаптирано, актуализирано за съответната специалност дисциплина по предприемачество, иновации, защита на интелектуална собственост, за да могат специалистите, като излязат да имат по-широк поглед и да знаят как могат да се прилагат знанията им. Също така е записано, че трябва да има дисциплина, свързана с изкуствения интелект, защото развитието на изкуствения интелект ни прави от нещо екзотично, нещо силно научно допреди 10 години в инструмент, който всеки един от нас ще среща многократно всеки ден и то в най-близко бъдеще. Така че идеята е отново студентите да имат по-широк кръгозор. Всичко това е описано в стратегията и както обсъждахме днес с ректорите ние ще минем точка по точка и там, където е необходима промяна на нормативната база, в следващите няколко месеца буквално ние ще предложим промени в текстовете, които да бъдат представени от МС на Народното събрание.

Галя Христозова: Аз съм ректор на частен университет, на Бургаския свободен университет и по отношение на атестирането и по отношение на атестирането, това, за което говори министър Денков ние имаме доста по-различна система, която е свързана с това, че всяка година, всеки преподавател в зависимост от своята публикационна активност, онова, което е написал и публикувал през годината от проектите, по които е работил, получава различно възнаграждение за образователната и научна степен доктор и за научната степен доктор на науките. Това действа много мотивиращо и смятам, че в това отношение бихме могли да споделим опит с колегите, защото тази система за атестиране не е по факултети, тя е обща за целия университет с единни критерии, които са важни. Разбира се специфични има и по направлението, по което работят колегите и наистина мотивира преподавателите да бъдат активни в различни направления, за да могат да имат и по-високи възнаграждения. Обикновено в частните университети преподавателите получават различни възнаграждения, дори за академичните длъжности, според свършената работа. Ние се издържаме само и единствено от студентски такси и тези студентски такси трябва да бъдат правилно разпределени.