Илхан Кючюк, депутат в ЕП от ДПС, съпрезидент на партия АЛДЕ, постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита“ във https://www.facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 5-ти февруари 2022 г., заяви позиции по следните теми:

Какъв знак ни дава РС Македония?

“Новият редовен министър-председател на Северна Македония Ковачевски беше на спешна посещение два дни в Брюксел. Това посещение осуети съвместното честване на годишнината на Гоце Делчев в Скопие с присъствието на българските партийни държавни ръководители. Какъв знак ни дава РС Македония с това?" започна разговора Беновска. Кючюк сподели, че е имал среща с Ковачевски, защото е докладчик и за него е важно да разбере от тях каква е гледната им точка за развитие на страната по отношение на демократичните маркери. Илхан Кючюк добави, че има и срещи с опозицията и гражданското общество, както и всеки, който е заинтересован ЕС да има обективен поглед. “Не знам как са се разбрали с българския министър-председател, защото на вчерашното честване присъства министърът на културата от македонска страна и министърът на външните работи от българска страна. Аз бях част от европейската делегация в качеството си на постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония. Поех инициативата да присъствам както на поднасянето на венци, така и на откриването на офиса на БТА" каза Кючюк. Беновска отбеляза, че най-важната новина от посещението на Ковачевски в Брюксел е заявлението му, че след всичките срещи със Столтенберг, шеф на НАТО, Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК, комисари и председатели на ЕП, Европа настоява Северна Македония да бъде присъединена към ЕС. “Това не е ли демонстрация на сила? Изчезнах от Скопие да не честваме Гоце Делчев заедно и дойдох в Брюксел да си наредим нещата и да принудим България да ни подкрепите?" попита Беновска. Кючюк заяви, че това не е нова позиция на европейските институции, особено на ЕП, който последователно защитава позицията, че страните от Западните Балкани трябва да бъдат част от ЕС. Той подчерта, че ЕС има стратегически интерес да бъде активен участник в геополитически процеси на Балканите. “Къде ЕС може да демонстрира желанието си да бъде геополитически фактор, ако не съумее да бъде активен и последователен тук в региона" коментира Кючюк. Той смята, че е в интерес на България страните от Западните Балкани да бъдат част от ЕС, защото то осигурява сигурност, просперитет и идея за общо бъдеще. “Ако ние сме били много общи в миналото и имаме история, за която емоционално се придържаме и вярваме, че е било така, искаме да имаме общо бъдеще - това бъдеще трябва да бъде осигурено в рамките на ЕС" подчерта Илхан Кючюк. Кючюк коментира, че аргументът на европейските институции е много легитимен - България е част от съюза, има право на мнение и позиция, има право на свое вето, което стои няколко години, но този натиск е легитимен, защото е свързан с геополитическия интерес на ЕС. “Не бих го окачествил като нещо изключително и това не е първият министър-председател на Македония, който посещава Брюксел, нито това е различна позиция на европейските институции от това, което сме виждали досега" каза Кючюк.

Диалогът между Ковачевски и НАТО; Дипломатическите отношение между България и РС Македония

Беновска отбеляза, че Ковачевски се е срещнал със Столтенберг, а предишната вечер Столтенберг е разговарял по телефона с Кирил Петков. Кючюк отбеляза, че европейските институции имат активна дипломатическа дейност в това число и НАТО. Беновска уточни, че първото посещение на Кирил Петков в Брюксел също е било съпроводено с жива среща. Кючюк подчерта, че се комуникира активно, защото има политическа криза. Според Илхан Кючюк българското външно министерство е останало по-пасивно по отношение оформянето на позицията на НАТО в кризата с Украйна. Той подчерта, че много активно участват другите външни министри и останалите държави членки, за да изведат на преден план собственото си виждане по въпроса, което засяга и региона на България. “Геополитическото подозрение и то не е тайна - Северна Македония вече е член на НАТО и това отваря вратата НАТО да разположи, особено в кризата с Украйна, свои бази, въоръжения на територията на Македония и аналитиците правят извода, че Македония става главния пазач на Америка в Европа срещу Русия - блокира Сърбия и дублира България" коментира Беновска. Илхан Кючюк заяви, че от 1994 година има още действия между държавите от Балтийските страни, които са успели да изградят общи батальони между Северна Македония и ЕС, но това може да бъде разговор и между Северна Македония и България. “Не виждам нищо лошо в това две НАТО-вски страни да си партнират и България, и Северна Македония трябва да разположат на полето на перспективата и прагматичната политика какво искат да постигнат през следващите няколко месеца, защото периодът е много динамичен. Аз смятам, че това, което започна като процес от двете страни, трябва да бъде подкрепено" каза Илхан Кючюк. Той сподели, че миналата седмица са имали среща с общински съветници, представители на академичната общност, представители на местната власт, за да подкрепят усилията на този процес - планът на двете правителства е добро начално, но не е достатъчно - трябва да получи обществена енергия. “На мен ми се иска и българския парламент и техният по-активно да започнат да говорят по секторни политики, да започнат да говорят как могат да постигнат краткосрочни резултати, защото вярвам, че сега е моментът да дадем още един опит и още едно усилия от наша страна, за да опитаме да изправим това, което изглежда невъзможно - България и Северна Македония се намират във възможно най-ниската си точка на дипломатически отношения. Това не ни прилича като страна, която е признала Северна Македония, има какво да даде през българския етнически модел и през 15-годишния си опит. Много пъти ние критикуваме собственото си поведение в ЕС, но ние постигнахме немалко неща" подчерта Кючюк.

Беновска пожела да видят какво е заявил на 18.01.22 министър-председателят Петков еаявил след срещата си с Димитър Ковачевски по повод санкциите, с които ни заплашва Америка.

Премиерът Кирил Петков отговаря на въпроси на Илиана Беновска на пресконференция в Скопие след срещата му с министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски от 18-ти януари 2022 г., излъчена дирекно във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz



Илиана Беновска: Г-н премиер, Беновска, давате си сметка, че това е Вашето бойно кръщение и вътрешен, и във външнополитически план и сега Ви наблюдават и Вашите привърженици, и Вашите противници дали имате, питам -волевия личен ресурс, кадровия потенциал, идейната обосновка и най-накрая международната възможност да осъществите намеренията, които декларирахте с Ковачевски за отношенията България – Македония? Не на последно място отново ще Ви попитам имате ли страх от САЩ за санкции? И малко още да ни кажете за линията София-Скопие, пари и за инфраструктурата, която обещава министър Събев за 12 милиарда? Благодаря Ви!

Кирил Петков: Много благодаря! Първо да кажа, че няма риск от никакви санкции! Това бяха според мен фалшиви новини, фалшиви интерпретации. Това, което ние обсъдихме и оттук нататък е много важно да се каже – на Балканите ние винаги сме мислили исторически, че някоя "велика сила“ ни е проблем или от някоя "велика сила“ очакваме помощ. Е, стига толкова! Оттук нататък съдбата на нашите страни зависи от самите нас и от работата, която свършваме. И аз, и Димитър завихме, че никой не може да ни свърши работата, освен самите ние. А това, което се надявам да покажем, че когато се използва наистина конструктивен подход и доверието е основна база на комуникацията, резултатите ще бъдат по съвсем различен начин и сроковете, с които ще ги постигаме, ще бъдат по различен начин. Това, което днес имаме, не е функция на нещо друго. Аз четох вече някакви коментари, че някой бил работил с години за това и ние сега сме го взели. Не, истината е, че тези няколко дни, които направихме преди общите комуникации преди тази среща и факта, че ние подадохме ръка и те приеха преди това посещение, доведе до този резултат. Е, който има критика към нашия подход, нека покаже по-добър резултат от това!

За линията София – Скопие аз няма да отнема възможността на министър Събев да разкаже в детайли, когато имате възможност, в момента съм само аз, да разкаже в детайли какви са плановете. Но аз много се радвах, че докато ние обядвахме, двамата министри седяха един срещу друг и вече обсъждаха отделни отсечки на коридор номер 8, как да се финансират, какви са сроковете. Мисля, че не си доядоха яденето, но направиха вече първия прогрес. Така че това ще бъде подходът и занапред!

Зависимостите на България?; Правата на българите в Северна Македония

“Момчешка ли е смелостта на Кирил Петков, цитирам - “България няма риск за санкции от никоя “Велика сила" и с РСМ зависим от самите нас"?" попита Беновска. Илхан Кючюк заяви, че Петков определено не познава в детайли досието, демонстрира определено самочувствие по въпроси, с които не е достатъчно започнат. Кючюк подчерта, че се инвестират огромни усилия за свързаност и това трябва да бъде подкрепено, но от друга страна стои въпросът за човешките права на българите, които са в Северна Македония. “Аз категорично твърдя, че историческият въпрос не бива да бъде единственият, който ангажира политическото и общественото внимание. Той е важен, но не може да е воденичният камък, който отменя бъдещето, залагайки изключително много на миналото. Правата на българите, на хърватите, на черногорците трябва да намерят европейско решение. Виждам, че от македонска страна има готовност за това. Дали тезата на президента Радев, че това трябва да се случи сега - аз продължавам да смятам, че това не може да стане в близко време, защото няма политически консенсус, а това иска смяна на Конституцията на РС Македония. Нито ще получат подкрепата от ВМРО, нито от Левица. Ако процесът на преговори е много дълъг, означава, че тази обществена енергия за интегрирането на българи, хървати и черногорци се отлага. Това е демократичен проблем и се отклоняваме от идеята за защита на човешките права и свободи в европейската рамка" коментира Кючюк.

Ще бъдат ли признати българите като държавотворен народ в Северна Македония?; НАТО-визация на Балканите

Беновска попита Илхан Кючюк дали Кирил Петков е поискал среща с него. Кючюк заяви, че никога не е искал среща, но е готов да разговаря с него и неговия екип, за да разкаже какво е правил като докладчик и какви са перспективите и проблемите. “Как тълкувате думите на президента Стево Пендаровски, че като държавотворен народ българите няма да бъдат признати в Конституцията на Северна Македония? Това не е ли звучен шамар върху тезите на комисията, и на Кирил Петков, че българите ще бъдат държавотворен народ в Северна Македония?" попита Беновска. “Да, те трябва да бъдат държавотворен народ, защото много други народи са държавотворни и не виждам проблем в разговорите и че има заложена рамка 5+1 и единицата е точно това - да бъдат държавотворен народ. Новият формат е 4+1 и най-добрият вариант да се продължи напред е двете страни да се концентрират върху тези 4 точки + единицата, която се отнася към правата на българи, черногорци и хървати, за да се потърси европейско решение, което може да бъде чрез даването на гаранция от ЕС за техните права в преговорната рамка" коментира Кючюк. Той подчерта, че преговорната рамка отваря въпроса са човешките права и свободи с клъстер 1. “България ще има достатъчно гаранции и българи, хървати и черногорци ще бъдат вътрешнозащитени, когато става въпрос за една такава европейска рамка на защита" заяви Кючюк.

Беновска отбеляза, че много политици от опозицията, включително и ДПС имат скрити притеснения, че за да защитят американските интереси НАТО под формата на партньорска помощ ще инсталира войски, въоръжение, а и Кирил Петков говори за български батальон, който ще бъде подпомогнат от НАТО. “Докъде ще стигнем в НАТО-визацията на Балканите?" попита Беновска. Кючюк заяви, че стратегическият интерес е избран осъзнато от българския народ - да бъдем част от НАТО и ЕС, но това не означава противопоставяне на Русия. “Русия е географски много близка до нас, икономически, исторически, емоционално. Една голяма част от българския народ е свързана с Русия и това в никакъв случай не означава противопоставяне. Трябва да бъдат потърсени механизми за партньорство, защото Русия, включително и Китай са конкурентни, съперници, но и са партньори. Няма как ЕС и САЩ да решат въпросите на дигитализацията, глобалната сигурност, екологичните катастрофи, ако нямат партньорство с Китай, Русия и други геополитически играчи. Няма как да не бъдем активни в международните организации, в които членуваме. Аргументът, че ние сме в НАТО, но трябва да помислим точно какъв член сме в НАТО не е валиден и не е сериозен като политическа реторика. Ако сме част от НАТО, трябва да имаме своята активна позиция при изграждането на националната позиция. Хроничен проблем на българската външна политика е, че не сме достатъчно активни, не заявяваме нашите позиции. Ние чакаме влакът да тръгне, не се качваме нито на първия, нито на втория вагон, а някак искаме да се закачим там, където е останало място, а място почти никога не остава, а ако остава - то е на последния вагон" коментира Илхан Кючюк.

Южен и Северен поток; Мир на европейския континент

Беновска подчерта, че като член на ЕС и в газова криза не сме успели да реализираме Южен поток, а Северен поток, който е бил алтернативен, няма да бъде пуснат от Европа. Кючюк каза, че енергийният регулатор на Германия трябва да реши за Северен поток, което е послание, че експертният орган ще реши как да продължат политически взаимоотношения. “Не е ли това страх от струпването на руските войски около границата на Украйна? Северен поток разменна монета" попита Беновска. Кючюк смята, че тече активно дипломатично усилие от двете страни. “Идеята на Русия е да седне на масата не с ЕС, а със САЩ. Големият въпрос е каква роля може да изиграе Европа. Президентът Макрон като нов лидер на ЕС предприема активни действия, ще бъде в Москва, в Киев. Търси начин ЕС да бъде част от решаването на големите въпроси на сигурността, отбраната и посредством дипломатически усилия да осигури възможния мир и просперитет на европейския континент" анализира Кючюк.

Златните паспорти

“Вашият почетен лидер Доган - знаете ли неговата позиция за ескалацията на напрежението между Русия и ЕС, САЩ?" попита Беновска. Кючюк каза, че не знае да има публична позиция по въпроса. Беновска отбеляза, че ДПС повдига темата за златните паспорти в парламента и главно за хора от китайски произход, които според Хамид с един и същи ресурс, през една и съща банка, с един и същи посредник получават достъп до европейски паспорт и до европейските пазари. Кючюк подчерта, че златните паспорти се използват многократно като удар срещу ДПС, но те са европейски проблем. Той добави, че след 2 седмици предстои гласуването на доклад на София ин'т Велт, с който призовава златните паспорти да бъдат премахнати и критиката е към три държави - България, Малта и Кипър. “Ние взехме препоръките на ЕК, взехме и оценката на експерти, които познават в детайли материята и изготвихме пакет. В този парламент видно имаме много активна законодателна дейност по отношение на антикорупционното законодателство, за премахването на т.нар. Ин хаус процедури, премахването на златните паспорти и да бъде доказано по какъв начин за придобивани, кои са придобивали златни паспорти, кой има интерес въпросните граждани да получат златни паспорти" каза Кючюк. “Един или друг народен представител или силен човек в държавата си е позволявал да използва темата за златните паспорти за политическо влияние и да подкопава европейския интерес чрез вкарването на други участници в икономическия пазар. Групата на Прокопиев атакуваше години наред г-н Делян Пеевски. Нека да се види сега кой стои зад това. Ние имаме правото чрез опита си в европейските институции, чрез законодателната ни дейност да зададем въпроса - кой го правеше толкова време, защо се внушаваше пред българското общество, кой създаваше фалшивите новини, кого обслужваше всичко това, какъв е крайният резултат и да покажем реално как стоят нещата пред цялото българско общество" подчерта Кючюк.

Законът “Магнитски"

“Законът “Магнитски" - ВАС ударно вече с влезли в сила решения, необжалваеми, отменя т.нар. черен списък създаден от Асен Василев като служебен министър на финансите. Това потвърждава твърдението на Лаура Кьовеши, че законът “Магнитски" няма юрисдикция на територията на Европа. Това победа ли е за ДПС?" попита Беновска. Кючюк обясни, че според регламента на ЕК не могат да бъдат налагани в ЕС санкции от трети държави - не работи принципът на екстериториалност. Кючюк подчерта, че списъкът в България е незаконен и нито САЩ, нито ЕС, нито ЕК е поисквала създаване не черни списъци и е било самоинициатива на министри, които искат да бъдат разпознавани като борци срещу корупцията под претекст защита на определени икономически интереси на техни политически ментори и хора, които подкрепят политическия им проект. “Вижда се, че изявите по време на предизборната кампания за прозрачност, нов модел, нов морал не се припокриват към момента с политическото говорене, което беше преди два месеца" смята Кючюк.

Планът за възстановяване и устойчивост

“Вчера се разигра нещо много интересно вечерта, което вероятно ще се доразвие. На парламентарен контрол Кирил Петков заяви на въпрос на Томислав Дончев по повод плана за възстановяване и устойчивост, че България е изпратила на ЕК нов редактиран вариант на плана, но все още няма конкретни отговори по него. Томислав Дончев експресно съобщи, че говорител на ЕК е казал, че планът, който е в наличност, е подаден на 20.10.22 година, което означава, че е планът на Пеканов като служебен министър. Имате ли информация? Намекът е, че се прокарват интереси на хора, които имат фотоволтаични централи, които да бъдат финансирани по този план - визира се Прокопиев, без да е споменат" коментира Беновска. Кючюк изрази притесненията си и подчерта, че ако ГЕРБ и Томислав Дончев са били обвинявани, че не са правили достатъчно широки консултации с гражданското общество, университетите, политическите партии, то тук обвинението трябва да е 10-кратно - не е имало обсъждане, информиране, разбира се отнякъде, че има нов план. “България ще получи 50 млрд, ако ги получи, защото ние продължаваме да мислим за Европа по стария начин, че богатият запад ни дава средства, защото иска да солидира с бедния изостанал Изток, това вече не е подход на европейските институции. Има финансови механизми, които са традиционни и България ги знае достатъчно добре и има нови механизми като плана за възстановяване и устойчивост" коментира Кючюк. Той подчерта, че 50 млрд са възможност да направим икономиката по-чиста, по-атрактивна. Кючюк заяви, че ще потърси информация по въпроса, защото това са възможности за българските граждани и правителството не може да си позволява да коригира план, който е минал през обществено обсъждане, през парламентарно обсъждане и се създава практиката през задния вход на МС да бъдат вкарвани нови идеи, без консултации с бизнеса, НПО и университетските среди. “Българските граждани не пожелаха това да се случва с новите управляващи" подчерта Илхан Кючюк.

Така завърши разговорът между Илхан Кючюк и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита" по “Радио К2" и на живо във Фейсбук и Ютюб на 5-ти февруари 2022 година.