Причините да няма донорство у нас са няколко. Основните са недоверието в системата, в институциите, в лекарите. Това каза авторът на проекта "Последният дар на човека“ Александър Николов в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“. 

Идеята за проекта се ражда през 2016 г., година след като брат му Георги получава мозъчен кръвоизлив, а семейството му се съгласява той да стане донор на органи. Така Георги спасява четири човешки живота, дарявайки бъбрек, сърце и черен дроб на хора, нуждаещи се от трансплантация.  

"Основното послание на "Последния дар на човека“ е да проведе този разговор с близките си, да сподели своето мнение. Дори човек да не иска да бъде донор, е добре да повдигне въпроса, защото не знае какво ще получи отсреща“, каза Александър Николов. 

Той обясни, че Хърватска в момента е на второ място по брой донори на глава от населението след Испания. Преди години ситуацията с донорството там е била сходна с тази в България. "Но управляващите решават да намерят ракета носител за здравеопазването си и национална кауза, която да обедини всички хора“, даде пример Александър Николов. 

Димитър Панайотов, който е съавтор на проекта "Последният дар на човека“, обясни че според законите в България всички сме потенциални донори на органи. "Единственото, което може да направим, е да се откажем по собствено желание. На теория лекарите дори не трябва да питат семейството“, посочи той.  

На практика обаче това е абсолютно невъзможно и няма нито един случай, в който някой е станал донор на органи без да се иска изричното съгласие на лекаря.  

Най-големият проблем при донорството е в самата система, посочи Димитър Панайотов. Липсват каквито и да било поощрения за донорство. "Проблемът не е в липсата на донори, а в това, че има ли кой да попита близките на тези донори. Хората, които се занимават с реализиране на донорска ситуация, са анестезиолозите в реанимация, които по принцип са натоварени, и една донорска ситуация ги натоварва още повече. Буквално има случаи, в които е невъзможно физически те да се справят, защото това е изключително тежка процедура, изключително много хора са ангажирани“, обясни той.  

За да се реализира една трансплантация, в процеса са ангажирани много и различни институции и ведомства – Министерство на здравеопазването, на отбраната, на вътрешните работи. "Те и в момента водят една с друга, а ние очакваме те да правят редовно такива“, коментира Панайотов.  

Страната ни е на последно място в Европейския съюз по донори. Реализираните в момента трансплантации са по-скоро изключение. "Много по-голям е шансът някой от нас да има нужда от нов орган, отколкото да стане донор. Един донор спасява четири, пет, шест човешки живота“, посочи Димитър Панайотов.  

Стотици хора в България изпадат в мозъчна смърт, но единици са тези, които стават донори, споделиха още гостите.