Имаме траен спад на избирателната активност. От 2021 година това се наблюдава като сериозна тенденция. Това каза в интервю за "Фокус" политологът Атанас Радев по повод изборната активност в последните две години. 

"Надеждата на политиците от 48-то НС беше, че хартиената бюлетина ще създаде възможност хората да гласуват, но всъщност това не е проблемът. Назад в годините сме виждали високи нива на избирателна активност, когато се появява нов политически играч. Това са годините 2001, 2009, също имаме скок 2017 на парламентарните избори. Виждаме някакъв политически залог. 2017 залогът е след президентските избори и появата на Румен Радев като президент, и това, че под някаква форма се зароди опозиционен лагер. Тогава БСП беше с много по-голяма тежест. Имаше много по-убедителен резултат, тогава имаше някакъв залог, който се поставя. Сега този залог не го виждаме", обясни Радев.

Политологът обясни, че партиите нямат огромен залог пред себе си. Те не търсят начин за диалог, а се обвиняват взаимно. 

"Кампанията се свежда до статукво-промяна, темите корупция-антикорупция, съдебна реформа и не останаха общи черти. Къде да се търси консенсусът за създаването на такава коалиция. Който и да е първи след 2 април, той няма да може обясни, той ще бъде натоварен със сериозна отговорност пред избирателите, защото няма да може обясни защо евентуално 49-то НС няма да излъчи правителство", каза политологът.

Според него отиването на шести предсрочни парламентарни избори ще бъде изключително деструктивно за страната ни. 

"Тенденциите, които се наблюдават, че ние ще отидем на още едни парламентарни избори, ме плашат. Това ще доведе до много сериозно отчаяние на избирателите и недоверие в политическата система. Това дава тласък за развиването на антисистемните партии като "Възраждане" и идеите за смяна на политическата - система за превръщане на България в президентска република, което няма да разриши проблемите ни", каза още той.

Веселка Иванова