Асен Григоров: Радев се държи като някаква наднационална институция, като съдник
©
"Г-н Радев не е от религиозните хора, доколкото съм следил изявите му, доколкото мога да усетя. Все пак на Велика сряда Юда е взел 30-те сребърника, това е, вечерта, в навечерието Исус е казал: "Един от вас ме е предал“. Т.е. има символика и политиците все пак трябва да имат едно наум, когато се правят подобни неща. То не е въпросът дали е бързо или бавно. Според мен може би беше редно да се изчака още една седмица, не толкова заради Великата сряда, не заради бързането или не бързането, а изборите бяха напрегнати, резултатът е много особен и равен, вижда се, че не са готови партиите още да започнат активна работа една с друга", добави Григоров.
Според него се е очаквало на 18-и или 19-и да се свика първото заседание на НС.
"Още уталожва се прахта така да се каже, поуспокояват се страстите, минават първите емоции. Може би било малко по-продуктивно, ако би се свикало събранието една седмица по-късно. Разбира се, това няма да промени нищо особено в политическата ситуация. Аз не знам аргументите на г-н Радев, той по принцип се държи малко като наследствен монарх, не се чувства ангажиран да се аргументира за решенията си. Не съм чувал досега, ако аз нещо бъркам, вие ме поправете, но досега не съм чул той да аргументира едно или друго решение, да дадем мотиви, което също би било част от възможността да се успокои политическия живот. Доколкото аз знам, от Президентството снощи са се обаждали на политическите партии, да им кажат да се готвят сряда, и днеска излезе указът. Изобщо, г-н Радев би могъл да изиграе доста по-успокоителна роля, не говоря само сега, в момента, а изобщо в целия процес на последните няколко проведени избора и неуспешни Народни събрания. Защото Конституцията му е дала много висока позиция. Тя му дава пряк избор от хората, и му казва, че трябва да бъде олицетворение на единството на нацията. Докато това, което аз виждам от г-н Радев, е далеч от желанието за помирение, за успокоение. Той се конфронтира с политическите партии, държи се малко като някаква наднационална институция, някакъв такъв съдник, който казва: "Едните са крадци, другите са шарлатани, партиите не могат да се разберат“, което не е ролята, която очакваме от един български президент. А мисля, че той има инструментариум, който и Конституцията му дава, и демокрацията му дава, да бъде един доста по-добър буфер и посредник между различните политически сили, и да улесни нормалните според мен процеси на конфронтация между различни групи в българското общество, които партиите представляват де факто", смята още журналистът Асен Григоров.