С единствения архитект в пловдивския общински съвет арх. Костадин Палазов в студиото на Plovdiv24.bg разговаряме по темата за застрояването и презастрояването в Пловдив.

Градоустройствената политика се гради на базата на нормативните документи, а в случая най-важният документ е Общият устройствен план (ОУП). Той дава рамка, която не е достатъчна и оттам нататък започват правомощията на администрацията, която за съжаление не изработва в детайли по-дребните елементи и етапи след ОУП. В последното изменение на ОУП са заложени доста завишени показатели за коефициент на интензивност и на плътност, които могат да се овладеят единствено с частични изменения на ОУП или с разработването на подробни устройствени планове за големи градски части.

Арх. Палазов припомня, че от първия ден на встъпването си като общински съветник настоява за разработването на ПУП и ПУР за земеделските земи, които са залегнали в предвижданията за застрояване в Пловдив. Има полски пътища и отделни частни имоти, но не са урегулирани и там настъпва хаосът, защото законът позволява след като има ОУП гражданите да си правят частични ПУП за техните парчета земя, които обаче не се съобразяват със средата около тях. В резултат се получават колизии, например – в паркинга на голям търговски обект да има жилищна сграда. Инвеститорите изпреварват общината и затова избухват "бомби“ като случаите на Асеновградско шосе, в кв. "Филипово“ и други.

Сред най-големите проблеми, смързани със застрояването на града, е фактът, че се строи изпреварващо, без налична социална и инженерна инфраструктура. В зони СМФ 1, 2 и 3, в които може да има обекти с жилищно и нежилищно предназначение, няма ограничение на височината на застрояване, а единствено на коефициента на интензивност указващ какво РЗП може да се построи в даден имот.

Палазов споделя, че като архитект му харесва идеята Пловдив да стане като Ню Йорк и да има своя Манхатън с високи стъклени небостъргачи. "Ще ви кажа какво ми харесва – в Ню Йорк само Манхатън расте до небето и в един момент вече са спрели да растат по-нататък, защото Дубай ги гони като височина. Но това е само в Манхатън. Там има едно каре, откакто се е появил Ню Йорк, каре със зеленина, което се казва Сентрал парк и там никой не си позволява да пипне. Освен това, самата структура на Ню Йорк е такава, че има много обществен транспорт. Представяте ли си, ако там всички се качат на колите, както ние се качваме, какво ще стане?“ - коментира архитектът и допълва, че в ОУП на Пловдив зоните СМФ 1, 2 и 3 са разхвърляни доста хаотично и позволяват мащабно застрояване.

Макар че инвеститорите вече са започнали да строят подземни гаражи на два и три етажа, това не решава проблемите на Пловдив, защото тези коли трябва да стигнат до там и да излязат, а целият трафик минава по булевардите. "Ние нямаме пътища. Пловдив не е предвиден за такова огромно натоварване. Ако ме питате за Манхатън и дали искам да стане така, имаше една територия, която предполага, от моя гледна точка, извисяване на такива високи административни сгради и това е теренът на Сточна гара, който беше дарен на община Пловдив. За съжаление сега там и кинтът е нисък, и плътността е ниска, според Общия устройствен план. Там има възможност и място и на никой няма да пречи, с допълнителни транспортни комуникации, които да поемат това натоварване“ – каза Палазов.

Най-драстичното презастрояване е в район "Южен“, а "Тракия“ започва да го гони. "В ОУП въпреки декларираните намерения за повече зеленина, някак си не можаха да пораснат зелените петна на Пловдив и сега там се застроява. Очаквам този огромен бум на инвестиции в жилищно строителство да свърши чак когато влезем в еврозоната. Имам чувството, че това е причината, която тласка това неимоверно строителство в големите градове. По този начин излизат финанси наяве, узаконяват се, а същевременно – това е актив, който след време ще си запази стойността“ – смята той.

Високото строителство е тенденция в световен мащаб и е нормално да има такова. Лично Палазов обаче не възприема високото жилищно строителство, според него би трябвало да има офис сгради на конкретни места, определени от Общината и Общинския съвет, а не както е сега – разпръснати небостъргачи. "Получава се хаос в градската структура. Пловдив има характерен силует с тепетата, има градообразуващият фактор река Марица. Това са важни елементи и Пловдив няма да е Пловдив без тях. Ако навсякъде започнат да никнат като гъби такива високи сгради, това разваля силуета на града и ние само може да загубим от това нещо“ – категоричен е архитектът.

На въпрос какво може общината да направи, Палазов каза, че може да се въведе временен мораториум върху зоните, в които няма улични регулации – между кв. "Прослав“ и ул. "Белица“, кварталите "Остромила“ и "Беломорски“, на север от "Пещерско шосе“. "Това са земеделски земи, които в ОУП са предвидени за застрояване, но все още нямат изработени подробни устройствени планове за улична регулация. Единственият мораториум е върху зона източно от "Коматево“ докато се изработят ПУП за големи градски части, защото те решават въпросите с уличната мрежа и необходимостта от терени за публични дейности като детски градини, здравни заведения и така нататък, за да не се строи хаотично“- обясни той.

Палазов припомни, че нееднократно е говорил за отчуждаването на терени, необходими за разширяването на "Пещерско шосе“, "Коматевско шосе“, "Гладстон“, "Брезовско шосе“ също има такава необходимост, както и на "Александър Стамболийски“.

"Пловдивчани сме подложени на геноцид вече над 30 години, като "Александър Стамболийски“ и "Пещерско шосе“, за които има планове за разширение от време оно с още едно платно, но това платно не се отчуждава, стои ей така, в небитието, и се дава под наем от общината за различни дейности за срокове от 5 до 10 години. Когато се налага да се копае за техническа инфраструктура, както е за канализацията по "Ал. Стамболийски“, се копае в пътното трасе, а не там, където трябва да бъде разширението на този булевард. През това време това трасе е затворено вече за 2 години и хората обикалят. Същият геноцид беше и на "Пещерско шосе“. Крайно време е тези булеварди да получат необходимите габарити. Чувам, че в програмата на сегашното управление е залегнало провеждането на вътрешните рингове и трябва да се мисли за тяхното довършване“ – коментира той.

Арх. Палазов обяви, че е отрицателна позицията му за застрояването около Гребната база, тъй като умира един от последните зелени дробове на града. За тази зона – "Смирненски 3“, в зората на демокрацията е правен проект за нискоетажно застрояване и днес се вижда резултата. "Има пропуски в закона, които дават възможност за такъв тип застрояване до 10 метра, а, когато се увеличи кинтът и плътността на съответната територия, стават кооперации“ – обясни той.

Всяка година кметът трябва да представя доклад, на база на който да се направи оценка реализирането на ОУП до какво води - до какво натоварване, къде има проблеми и съответно Общинският съвет може да вземе решение да се направят частични изменения на Общия устройствен план – намаляване на кинтове, увеличаване ширина на булеварди и ред други мероприятия.

Гражданите нямат достатъчно глас в процеса на градоустройството, защото, дори да участват в обществените обсъждания, след това не се вземат предвид техните препоръки, смята арх. Палазов. Посочва като пример, че общината е делегирала на НКЖИ правомощията за публичност на проекта за пробива под централна гара, а и за бъдещата естакада на мястото на жп линията към "Филипово“. Припомня, че много специалисти са определили съоръжението като скъпо, вредно и излишно, а самите граждани са заявили несъгласието си да се вдигат влакови композиции, натоварени със сярна киселина и други опасни материали на 15 метра височина, точно под техните прозорци.

"Нашето виждане като архитекти е, че тази линия трябва да отпадне или в най-лошия случай да бъде част от градска железница, която да спира на светофари. Излизат с аргумент, че тази линия била стратегическа. Аз мисля, че не е точно така, тъй като връзка, ако се налага въобще, може да се реши след град Пловдив с едно "ухо“ на Скутаре и да се стига до Маноле или Карлово и където искат. Тази линия (б.а. централна гара – Филипово) трябва да отпадне, защото разкъсва града. Пловдив един път е разделен от река Марица, след това е разделен от софийската жп линия и това е трето разделяне, което идва прекалено много на градската тъкан. Мисля, че там трябва да стане един много хубав булевард, без влаково движение, с един много хубав мост на Марица и да стане входно-изходна магистрала на Пловдив. Този булевард може да бъде от типа на бул. "Руски“ с озеленяване по средата“ – каза арх. Палазов.

Относно зелените площи експертът смята, че администрацията е длъжник на гражданите и отново припомня Сентръл парк в Ню Йорк. Като добър пример в България посочва софийския Генерален план, в който огромни зелени структури слизат от Витоша и стигат до Орлов мост, което подобрява микроклимата на града.

Прозрачността, с която работи общинската администрация, не е достатъчна. В тази връзка групата на социалистите в Общинския съвет има предложение да се излъчват публично и заседанията на ЕСУТ, въпреки сложността заради показването на чертежи. Проблем в момента е това, че в електронната база на общината от поне 2 години не са качвани ПУП-ове и гражданите не знаят какво се случва в града.

Застрояването трябва да се регулира от общината, защото ОУП и ЗУТ дават параметри, които са мощно оръжие в ръцете на инвеститорите и те се възползват максимално. Необходимо е общината да засили контрола, защото има много случаи на съвременни сгради, които нямат нито едно паркомясто. Това е възможно, тъй като законът дава право на одобряващия орган да приложи т.нар. изключение.

Относно Тютюневия град се изчаква да се намери симбиозата между инвеститорския интерес, администрацията и НИНКН.

Арх. Палазов изброи какво се надява да има в Пловдив след 10 години: съхранен и оживен Стар град, чисти улици с равни тротоари, подземни паркинги в централните градски части, ново сити на терена на Сточна гара с високи административни и бизнес сгради, нова Опера и нов Археологически музей в центъра на Пловдив, зъбчат асансьор на Младежкия хълм и достъпна среда на хълмовете за хора в неравностойно положение, много зелени пространства, бул. "Копривщица“ без жп линия с нов мост над Марица.

Цялото интервю гледайте в прикаченото видео!