Духовността не може да съществува без моралните ценности. Моралът произлиза от духа и често е в разрез с материалистичния меркантилизъм. Това каза философът Антонин Винклер в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

През последните две столетия материализмът и атеизмът се засилват все повече и повече в Западния свят. Това се дължи от една страна на естествените цикли, през които минават човешките цивилизации и култури, обясни той. "От друга страна самите ние с нашия начин на живот допринасяме за това. Тук трудно се търси виновен. Това е факт, в който живеем, и от нас зависи какво ще направим, защото ние може да живеем в материята и да не бъдем материалисти“, каза Антонин Винклер.

Духовното не може да бъде затворено в религиозното, категоричен бе философът. Всеки човек може да намери своя път към духовността. Сред материалистите има много духовни личности и обратно, даде примери той. "В оригиналното значение на думата "религия“ няма голяма разлика между духовно и религиозно. Това да не принадлежиш и да не искаш да бъдеш свързван с някаква църковна представа за Бог не те прави атеист. Тази църковна представа предлага един очовечен Бог, който има почти човешки характеристики. Във всяка култура той е различен, т.е. за какъв Бог говорим? За мен атеист не е човек, който не участва в някаква църква, а човек, който отрича, че Вселената и животът като такъв имат някакъв да речем трансцедентен източник, който е отвъд нашите рационални схващания“, обясни Винклер.

В обръщането на Западното общество към източните култури и практики той вижда позитивно течение и желание на западното общество да се върне към един не толкова материалистичен начин на живот. "Но ме безпокои това дали тези практики си остават в графата на оригиналните духовни практики или се превръщат в нещо друго. Духовността не са тези 10 минути, които правиш преди да тръгнеш от вкъщи или в събота вечер. Много зависи с каква цел се прави и като свършите с тази практика, пренасяме ли нещо от това, което сме открили, в ежедневието. Ние можем да живеем, да комуникираме, работим, рисуваме, готвим, общуваме и да го правим от камбанарията на духа, или да го правим от много по-низши нива на съзнанието. В първия случай ще бъдем със самообладание, ще бъдем културни, ще бъдем над нещата, а във втория – обратното. Духовният живот е 24 часа дневно. Трябва да се научим да се фокусираме, да се концентрираме и след това да се оттеглим навътре, след което да започнем да проучваме висините и дълбините на нашата душа, които са много далече от ежедневното съзнание, което имаме“, коментира философът.