Антон Радославов: Чрез разказите от Библията някой се опитва да ни каже нещо
© Фокус
Много от предните доброволци са поели по своя път. Някои са станали, родители, други са се пенсионирали и др.
Въпреки, че сам е написал сценария и музиката, както и режисира спектакъла, Антон Радославов твърди, че някои от сцените са плод на екипна работа.
"Когато говорим за епични неща, като библейските събития, не може просто да приключим с "заживели щастливо", защото това не е истина. Библейските събития завършват драматично. Бях измислил финал, който беше логичен завършек на написаното в евангелията. След възкресението на Исус апостолите се съветват и решават, че ще тръгнат да разпространяват вярата по цял свят. Повечето актьори, особено професионалните казаха, че този финал е плитък и лишен от развръзка. И си казах, че трябва да се промени. Другият вариант беше заимстван от мюзикъла "Исус Христос суперзвезда", където се появяваха войници и танкове. Тогава актьорите казаха, че този вариант е по-добре, не е най-удачния. След това написах трети вариант, който излизаше извън стила ми. В него нещата излизат извън времето и пространството и отиват на безименна гара, където човек се събужда и се пита дали животът му наистина се случва, или само сънувам", разказа Радославов.
Той разказа за трансформацията, което според писанията преживява Йоан Богослов.
"Той е наречен Йоан- синът на гърма в евангелията, което предполага, че е бил с буен характер. Дискретно е описано и как го проявява на няколко пъти. На едно място Йоан предлага на Исус да избият неверниците. След това той се променя напълно и днес е известен като апостола на любовта. Подобна трансформация се случи и на мен", каза Антон Радославов.
Той сподели, че не веднъж си е задавал въпроса за смисъла на живота и има ли нещо извън видимото. Точен отговор обаче все още няма.
"Това са неща отвъд сетивността ни, но все пак има базисни неща, които могат да се разберат от Библията. Някои от тях са ясно написани", каза още Радославов.
Самият той е израснал в семейство, което от страна на единия му родител е вярвало в Църквата, а от другата са били атеисти.
"Дядо беше свещеник и четеше Библията. Спомням си, че един ден леля ми, която беше актриса, го попита дали е разтълкувал написаното в нея. Той й отговори, че я е изтълкувал донякъде. Тогава в мен се запечата това, че може би има нещо и зад видимото. Години след това четях Библията. Сложността й ме объркваше до момента, в който невидимия наратив започна да придобива смисъл. Не бих могъл да го предам с прости думи, но сякаш изведнъж започваш да намираш закономерност, която не е базирана на човешка логика, но логика има. Някой иска да ни каже нещо", разказа режисьорът.
"Така започва да изследва текстове от Библията и да се опитва да ги пресъздава в мюзикъла "Йоан-синът на гърма", но не като отговори, а като въпроси, които трябва да бъдат зададени.