Средногодишно за нашите охраняеми плажове – те са средно около стотина 110 най-много, са необходими между 1300-1400 водни спасители и те са на лице. Това заяви Антон Налбантов, директор на Водноспасителната служба към БЧК, в предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“.

"Това са и спасителите, които заверяват личните талони, т.е. статистиката при нас, броят на тези младежи и изобщо водни спасители, които заверяват талона и всъщност заявяват желанието си да работят. Така че има достатъчен брой водни спасители. Но от характера на работата като сезонна на водния спасител понякога една от причините – не понякога, може би постоянно, всяка година, да се чувства недостиг, въпреки огромния брой на обучени спасители в България“, уточни Налбантов.

Отговорностите на спасителите се свързват най-вече с охраняемата зона, но нерядко спасителите се налага да осъществяват спасителни акции и извън нея.

"Обикновено се надценяват тези, които могат да плуват. И когато става въпрос за морето, тези хора надценяват своите възможности и влизат без да оценят риска, че в един момент дори и добрите им плувни възможности не биха им помогнали, особено ако попаднат в силно течение, във водовъртежи и т.н. Неумеещите да плуват са по-дисциплинирани, по-предпазливи, но пък при тях рискът идва, когото попаднат да речем в дънна яма – това е едно разстояние, което е много близо до брега, едно удълбочаване в следствие на преди това морски течения и на бурни вълнения, получават се едни места, в които пясъкът се издълбава и рязко се увеличава дълбочината, макар и в близост до брега. Паднали на такова място, което е с диаметър 2-3 метра да кажем, неумеещият да плува изпада в паника и създава трудна ситуация, която понякога завършва и фатално“, посочи той.

И двете категории летовници, и умеещи и неумеещи да плуват са рискови в определени моменти, допълни Налбантов.

Евелина БРАНИМИРОВА