Антоанета Цонева, ДБ: Моя кауза ще е създаването на читалища извън България
© Демократична България - ОБЕДИН
"За момента, за да си част от системата трябва да отговаряш на определени условия, но те изключват читалището да е извън границите на България. Трябва да се направи неголяма поправка в Закона за народните читалища, която да позволява да се направи читалище в чужбина", заяви в предаването “България сутрин" на телевизия Bulgaria ON AIR Цонева, която е председател на парламентарната комисия за политиките за българите зад граница.
“Всеки може да се самоорганизира, българите имат толкова живи форми на взаимодействие, клубове, организации, библиотеки. Смисълът на такава поправка е българската държава да се ангажира към тази дейност, а българските читалища да получават подкрепа от бюджета от Министерство на културата за тези свои дейности", поясни Цонева.
Според нея най-развитата част от политиката за българите зад граница е мрежата за българските неделни училища и това е добър опит, върху който да се стъпи при развитието и на читалищната система.
“Когато има институционална подкрепа и силна организация, защото енергията е преди всичко от общностите, и след като държавата започва да развива програми и да отделя бюджет, се получава една много силна политика. Така трябва да създадем още една мрежа за връзка с България", коментира тя.
Тя обяви, че през тази година ще започне работа по основен ремонт или приемането на изцяло нов закон за българите зад граница, тъй като настоящият е приет преди 20 години и не отговаря на реалностите. В момента се прави оценка на въздействието на настоящия закон, за да се реши в каква посока да се тръгне.
"В коалиционното споразумение, в частта, която развива политиките за българите извън страната, е предвиден такъв законопроект. Ние имаме закон, който, за съжаление, не действа и трябва да бъде подобрен и усъвършенстван", каза тя.
“На първо място новият закон трябва да показва какви са целите, които политиката на България има спрямо нашата диаспора. Как ще бъдат постигнати тези цели и кои са отговорните институции, какви са техните ангажименти и каква е координацията между тези институции", обясни Антоанета Цонева.
“Трябва ясно да се дефинираа какъв би бил подходът. Той трябва да бъде строго насочен към историческите общности, но и да оцени нуждите на новата емиграция - хората, които напуснаха след 1990 г. Трябва да предвиди как ще се прилагат мерките с тези политики. Трябва да има много ясна система за мониторинг, която оценява постиженията", каза тя.