Българската православна църква отбелязва на 30 ноември деня на св. Андрей Първозвани. Той е наречен така, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.

А след възкресението, когато Светият Дух слязъл върху него във вид на огнен език, му възложил да управлява много източни страни, част от които били и земите на Тракия и Македония. Така той е приеман за разпространител на Христовото учение по тези земи, като е ръкоположил и първия епископ – апостол Стахий. Светецът е на голяма почит сред българското население, като в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола, (а някъде и на света Варвара), а по Черноморието хората го тачат наравно със св. Никола като господар на морските бури.

В България този празник е познат с названията Андреевден, Едринден или Мечкин ден. Той е свързан с астрономическите представи, че започва нарастването на деня за сметка на нощта, откъдето и поговорката: "На Андреевден денят започва да наедрява колкото едно просено зърно." Казват още, че "на Едрей слънцето помръдва като пиле у яйце", т.е. дава се началото на превеса на светлината над тъмнината; на новото начало пред зимния застой. Това предопределя някои обредни практики, извършвани на този ден. Стопанката трябва да омеси прясна питка, да приготви варена царевица, жито, фасул, леща или храна от други сварени зърна. Преди да хапнат от нея, всеки хвърля по няколко зърна нависоко в комина, за да наедряват посевите, така, както наедряват денят и сварените зърна. От тази храна се раздава на съседи, за да е плодовита годината, с нея се храни и добитъкът за добър приплод. Младите булки и неродилите жени почитат празника, защото вярват, че светецът спомага зачеването, износването и раждането на дете.

На север от Стара планина този ден се почита като празник на мечките. Старите хора разказват, че някога св. Андрей живеел като отшелник в планината. Той се прехранвал от малката си нива, която сам обработвал с един вол. Но един ден се появила мечка и изяла вола на светеца. Разгневен от това, св. Андрей успял да я залови, впрегнал я в ралото и продължил да обработва земята си с нея. Затова светецът е почитан като повелител и покровител на мечките. Там, където се появяла мечка стръвница, най-старата жена от къщата вземала шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърляла нагоре към покрива на къщата с думите: "На ти, мецо, кукуруз, да не ядеш стоката и човеците!".

Много европейски и азиатски народи почитат мечката като символ на женското начало, на плодородието и раждаемостта. В миналото да срещнеш мечкар с мечка се приемало като добър знак, че идната година ще е плодовита. Страдащите от болки в кръста трябвало да бъдат газени от животното, за да оздравеят. Селските врачки и баячки палели меча козина и с нея опушвали бездетните жени, за да заченат по-скоро, и изплашените деца, за да им мине страхът. Ромите урсари са приемани винаги сърдечно от всички, защото се смята, че играта на мечката е знак за щастие, късмет и плодородие.

Имен ден празнуват Андрей, Андреан, Андриан, Андреана, Първан, Храбър и др.