Алфа Рисърч: БЮДЖЕТ 2022 – между "Гръцки сценарий" и "Край на политиката бедни завинаги"
© Алфа Рисърч
В ситуацията на икономическа криза и инфлация обществените нагласи към Бюджет 2022 и планираните по-високи разходи са противоречиви. Очакваните ефекти отдават превес на по-вероятен "гръцки сценарий“ пред "край на политиката бедни завинаги“. Същевременно, необходимостта от поемане на нов дълг за компенсиране на заложения бюджетен дефицит поляризира оценките, но и икономическите намерения на домакинствата – дали да са по-активни, или по-предпазливи в потреблението си. Въпреки противоречивите оценки по редица показатели, финансовият министър очевидно е успял да си извоюва достатъчен авторитет, че най-голяма част от хората са склонни да му възложат контрола върху правилното изразходване на бюджетните средства. Това са част от изводите от проведеното от Алфа Рисърч в партньорство с предаването "Референдум“ на БНТ експресно допитване.
От сблъскалите се политически и експертни мнения за Бюджет 2022, по-силен обществен отзвук получават аргументите за риск от разклащане на финансовата стабилност, инфлация и обедняване – 59% срещу 33%, които очакват, че заложената в бюджета философия ще доведе до икономически ръст и забогатяване. Критични са не само привържениците на опозицията и негласуващите, но също и избирателите на един от коалиционните партньори – БСП.
От една страна, усилията на правителството за увеличаване на доходите се одобряват, но от друга – заложеният дефицит и нов дълг притесняват хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че разходите не бива да надвишават приходите. Сега, промяната на тази философия разделя българското общество на две - 49% остават привърженици на досегашната политика, а 43% - на заявения нов подход.
Поляризираното отношение към бюджета логично води и до неувереност в намеренията на домакинствата за личното потребление – 54% възнамеряват при възможност да спестяват, очаквайки песимистичен икономически сценарий за страната, а 43% напротив - да харчат и инвестират, защото са оптимисти.
Липсва обществен консенсус кой е най-добре да осъществява контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%). Относително високи са очакванията и за активна роля от страна на парламента (19%), на взаимния контрол между коалиционните партньори в управлението (17%), а самостоятелно опозицията остава на известна дистанция (9%). Значителен е делът и на онези, които нямат доверие на никого (23%).
Към момента управляващите се ползват с одобрение, което отчасти компенсира притесненията от новия подход във фискалната политика. То обаче е крехко, а изпълнението на бюджета и постигнатите резултати ще са важният тест, дали ще успеят да го задържат, или икономическите притеснения на хората ще се задълбочат.