Никой не знае колко са пещерите по света и надали скоро ще се разбере, тъй като има цели огромни пространства, в които не е стъпвал "пещерняшки крак“. Това каза Алексей Жалов – генерален секретар на Балкански спелеоложки съюз в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус".

 

12-годишен за пръв път влиза в най-дългата пещера в България Духлата, и макар че по думите му не остава впечатлен, малко по малко се запалва по пещерите и  оттогава целият му живот е свързан със спелеологията. Ръководител на многобройни български и международни експедиции, инструктор по "Пещерно дело", спасител в пещери и пропасти, историограф на спелеологията в България Алексей Жалов е и автор на множество книги, статии, филми, изследвал над 1000 пещери както в България, така и в различни краища на света.

 

По думите му пещерите в България са интересни с тяхната стойност като археологически обекти и това е нещото, което ги отличава от пещерите в другите държави. Особено в последните години с намерените различни артефакти от разкопките в пещерата Козарника и Башовишки печ край село Орешец, Видинско, които говорят за наличието на култура от преди 1.5-1.6 милиона години и водят до преосмислянето на хипотезата за движението на населването на европейския континент.  

 

Много митове и легенди се ширят за пещери, съхраняващи съкровища от злато и скъпоценни предмети. Според спелеолога излезлите в последните години книги с цветущи заглавия от типа "Иманярски тетрадки“, "Тайните съкровища на България“, само разпалват въображението на тези, които търсят бързо забогатяване. "Легенди има много, но никой досега не е казал, че е намерил нещо. Пример за това са легендите за съкровището на Вълчан войвода, които са неизброими. Ако се разгледа географията в тези легенди, ще се окаже, че Вълчан войвода е скитал от Арчар чак до Резовска река по пещерите в Странджа и Сакар планина, "каза той и добави, че истинските съкровища са в  находките на археологическите проучвания.

 

За Алексей Жалов истинското съкровище в пещерите е живата природа и природните образования, както и фауната, която е "достатъчно богата и недостатъчно добре проучена у нас“. В България в момента са известни около 6 200 пещери, а зоолозите са проучили от зооложка био спелеологична гледна точка някъде около 860 пещери.

 

Спелеологът разказа още и за различни случки от опита си по пещерите, при които оказвайки се в трудни и опасни ситуации, като на една експедиция в Гърция след обилен дъжд в една вертикална пещера с дължина 470 м, която се превръща във водопад, как с усилия на волята успява да пребори себе си психически, да пребори умората и да мобилизира силите си, за да излезе на повърхността.

 

Любопитството да види какво има "зад завесата“ поддържа фокуса на неговия интерес и го кара цял живот да се занимава със спелеология, и всеки път да се изненадва от резултата. "Интересното е в това да си откривател, да си човек, който прави нещо, за да го сподели с останалите,“ заключи генералният секретар на Балкански спелеоложки съюз Алексей Жалов.

Калина Свежин