Иновативният бизнес в Европа излезе с обща декларация с три големи послания към бъдещите евродепутати и към Европейската комисия: достъп до талант, достъп до капитал и цялостни улеснения за бизнеса, за да може Европейският съюз да се позиционира като конкурентен на Азия на САЩ в бързоразвиващия се технологичен свят. Това каза Александър Нуцов – директор "Стратегия и политики“ в BESCO в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Двете най-големи организации за иновативен бизнес ESNA и Allied for Startups имат конкретни изисквания и към евродепутатите, и към бизнес средата в държавите от ЕС, за да може Европа да се превърне в глобален лидер на иновациите. Allied for Startups представя конкретни мерки и решения, които могат да бъдат имплементирани, а ESNA в годишния си доклад измерва напредъка на различните страни по 8 критерия, които тя определя, обясни той.

"Това са: ускорено и опростено основаване на стартъпи, привличане и задържане на таланти, допълнителни опции при акциите, дерегулации, улеснено въвеждане на иновациите по отношение на обществените поръчки, улесняване на достъпа до финансиране, социално включване и дигиталното като приоритет, т.е. темата "Дигитализация“,“ разясни 8-те стъпки той и обясни, че България се справя значително прилично и много добре по отношение на това бързо да може да се основават стартиращи компании и то за изключително ниска цена, също така според него сме много напред в класирането по отношение на дигитализацията на услугите, които касаят бизнеса.

По думите му за да се осъществят тези мерки е необходимо да има цялостна дигитална стратегия за дигитализиране на всички процеси, което ще подпомага хората и компаниите, които искат да основат стартъп или пък имат административни въпроси как да го развиват – нещо, което предстои да бъде въведено в България.

По отношение на  привличане и задържане на таланти в страната ни може още много да се направи да задържат специалисти, които имат знанията и уменията да се реализират на пазара на труда. "В момента има добре работещи "сини карти", които привличат работещи от трети страни в България, като в момента се работи по дигитална платформа, така че целият процес по кандидатстване и одобрение да се скъси максимално и да е прозрачен“.

Александър Нуцов сподели още, че вече изграденият в ЕС механизъм за виза за дигитални номади е много подходящ за нашата страна, защото "тези хора, които са добри специалисти, изкарват добри заплати, ще харчат парите си у нас, ще развиват българския туризъм, българската икономика, ще имат възможност да останат тук ако решат, и по този начин стимулират процеса,“ каза той и обясни, че в България има чудесни условия да се превърне в дигитален хъб и да привлича все повече такива специалисти.   

Въвеждане на иновации по отношение на обществените поръчки е тема, чиято статистика за България не е много добра. Според него стартъпите в България умишлено странят от обществените поръчки поради слабото законодателство и поради това, че процедурите са изключително тромави и отнемат много време. "Вторият проблем е, че когато трябва да се въведе някоя дигитална платформа или иновация в министерство или дирекция, то процедурите до голяма степен минават инхаус и не се отваря публична процедура, така че стартъпите просто нямат възможност да участват.“  

България се справя относително добре с улесняване на достъпа до финансиране, тъй като публичният ресурс се разпределя правилно, смята той. "Има много мерки, които въвеждаме и които смятаме, че са важни. Едното е да насърчим ангелските инвестиции и да се изградят условия, така че да привличаме нови бизнес ангели – хора, които имат спестен ресурс, който да вложат в идеите на млади хора със стартиращи компании с голям потенциал да растат.“

Социалното включване е един от критериите, които в България е с малко по-различна проблематика, смята Александър Нуцов. "Проблемът е много по-дългосрочен в България, много по-коренен и трябва да се адресира с правилните мерки и реформа в образованието,“ обясни той.

"Предизвикателствата пред България е да се използва ресурса на дигиталните компании, така че различни институции, различни процеси да се дигитализират във всички сектори. По отношение на компаниите предизвикателството е дали и с каква скорост те ще се адаптират към все по рязкото навлизане на изкуствения интелект и други технологии, как те ще ги използват за своето развитие,“ обясни той и сподели, че според него професията на бъдещето ще е мисленето и качества като адаптивност, гъвкавост, емоционална интелигентност ще стават все по-важни.