Когато една партия предприема решително действие, от което ще зависи нейното бъдеще, е много важно тя да съумее да анализира позитивите и негативите от него като се постави на мястото на своя основен политически опонент. Важно е да се запита: как би постъпил този опонент в сходна ситуация. Това написа в профила си във Фейсбук евродепутатът Александър Йорданов. 

"Как би постъпила коалицията ПП-ДБ, ако тя, а не ГЕРБ-СДС, бе спечелила изборите. Би ли предложила ротационен кабинет на победените? Би ли приела политици от националното ръководство на ГЕРБ да станат премиер и финансов министър. И би ли изчакала спокойно да изтекат първите девет ротационни месеци.

Представете си тази огледална ситуация. Допускате ли, че ако ПП-ДБ бяха победили на изборите на 2 април те щяха да предложат на победените от тях ротационно управление и съставяне на правителство с техния мандат, т.е. с втория мандат.

Отговорът е не.

ПП-ДБ нямаше да предложат това на ГЕРБ-СДС. Те докрай щяха да настояват да реализират своя първи мандат, за да "изчегъртат" ГЕРБ. И при неуспех щяха да настояват за нови избори.

При такъв отговор става ясна разликата между днешните ротационни партньори. Това всъщност е разлика морална и политическа. Разлика в разбирането на националната отговорност.

ГЕРБ-СДС поеха тежкия кръст на тази отговорност. И само времето е това, което ще докаже или опровергае решението им. ГЕРБ-СДС постъпиха така, както ПП-ДБ не биха постъпили.

Жестът е изключителен, национално отговорен, но и поставящ много въпроси. Ще се спра на някои от тях.

Основаната наскоро партия "Продължаваме промяната" ще има премиер и финансов министър без гражданите да са я посочили за победител на изборите. Това е типична популистка партия, което означава, че присъствието й на управленския връх ще донесе само проблеми на държавата, както и донесе такива при управлението на нейния лидер Кирил Петков. Не е случайно, че популистите Петков, Василев и Денков бяха монтирани в държавното управление от президента Румен Радев. Както и не бе случайно, че много привърженици на партньорът й "Демократична България" гласуваха за прокремълския ни президент. Целта бе да се дестабилизира България. И може да се прогнозира, че в новото си ротационно политическо битие ПП ще продължат да бъдат негови ортаци. Такива бяха те и когато участваха в правителство с БСП. Родово-фамилна орисия.

Логично е да допуснем тогава, че обвързването на ГЕРБ-СДС с тази популистка партия в общо управление няма да роди успехи за държавата. Още преди да изтекат първите девет ротационни месеца интересите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще се сблъскат на местните избори. Ротация на кметове не може да бъде договорена дори на помощ да се притече самата г-жа Урсула фон дер Лайен. Няма как загубилият кметските избори кандидат да стане кмет, а спечелилият ги да го приветства на кметския стол с усмивката на Мария Габриел. Това сравнение не е ирония. Прекрасно се усмихва Мария. Усмивката й грееше на лицето, дори когато връщаше на президента Румен Радев нереализирания първи мандат за съставяне на правителство.

Всяка ротация води до световъртеж, освен ако липсват тренировки. Това важи особено за политическите ротации.

Как ПП-ДБ ще стартират ротацията ще проличи, когато премиерът Денков започне да сменя областни управители, назначени от служебните кабинети на Радев и да организира местните избори. Тогава ще стане ясно колко струва и джентълменството у нас. Интересно ще бъде да се наблюдава предизборната борба наесен и неизбежната конфронтация между ротационните партньори на местно равнище. Освен ако тяхното другарство не се е развило дотогава в мерак взаимно да си разпределят кметските места в страната и правителствената коалиция да се трансформира в коалиция и на местните избори от типа: "София е ваша - Варна ще е наша". Любопитно ще бъде.

С отказа си да внесат в парламента за гласуване правителство с първия мандат и с приемането на позицията на втора цигулка при първото ратационно изпълнение, ГЕРБ-СДС направиха огромен жест на добра воля, какъвто не са в състояние да осъществят техните основни опоненти в политиката ПП и ДБ. Съдбата му е да остане самотен и най-вероятно неразбран. Проблемът е да не се окаже и ненужен. Защото имам усещането, че "Добрите сили" не разбират от добра воля. Затова е важно ротационната прегръдка да не задуши "своите" и да даде криле на "чуждите". Но това вече е партиен кахър.

Чудеса от успехи през следващите няколко месеца до местните избори няма да има. Магия в новия държавен бюджет няма да открием. И дано ротационните партньори не се скарат за "усвояването" на европейските пари. Защото ще бъде много грозно.

Що се отнася до познатата дъвка "Съдебна реформа" то фукнята, че тя е осъществена ще замести реалната действителност, в която от нея ще се доволстват само добре познати ни олигархични среди. Налице ще бъде едно голямо нищо.

Ще предоставим ли оръжие на Украйна? Ще има ли български танкове, оръдия, ракети, самолети и снаряди в ръцете на храбрите украински воини? Ще трепят ли те агресорите? Предстои да разберем това през деветте месеца, в които премиер ще бъде миролюбецът Денков.

Положителен ефект от ротацията ще бъде, че популистките партии "Възраждане" и ИТН ще останат в опозиция. А още по-положително ще бъде оставането в това положение и на БСП.

Ротиращите се обещават да върнат отново машинното гласуване. Така зачеркват примера на Европа и демократичната традиция. Но кой ли у нас взема пример от Европа? По-близка май чувстваме Венецуела.

Оценката за всичко, което се случи и предстои да се случи, ще дадат българските граждани на следващите парламентарни избори. Нека да се заредим с толерантност, но не и с примирение.