Вече 18 години във фокуса на работата на фондация "Сийдър“ са едни от най-уязвимите в нашето общество – децата, лишени от родителска грижа, и децата и младите хора с увреждания. Нашата цел винаги е била да предоставяме директна грижа на такива деца и младежи. Това каза Александрина Димитрова от фондация "Сийдър“ в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“. 

Фондацията разполага с центрове от семеен тип, където екипи от 90 специалисти и социални работници полагат грижи за децата, останали без родителска грижа. "На практика нашите екипи се явяват тяхното семейство“, добави тя. 

Фондацията помага и на млади хора с интелектуални увреждания, които живеят със своите семейства и близки, но са изолирани от обществото по различни причини. "Там фокусът ни на работа е да подкрепим тях, близките им и да им помогнем да бъдат малко по-независими, да намерят работа, да имат социален живот и в един момент да могат да се отделят от тази грижа, която близките им полагат за тях“, допълни Александрина Димитрова. 

Фокусът на Фондация "Сийдър“ е да събере екип от хора, които да се превърнат в близки на децата и младежите и да им помагат във всяко едно отношение. "Ние влагаме много в това да намираме правилните хора, но и да ги задържаме чрез различни стимули, подкрепа, обучение, което непрекъснато предлагаме. От години се борим за това да се оцени труда на социалните работници и на хората, които работят в социални услуги, каквито са и центровете от семеен тип, защото тяхната работа е изключително интензивна, отговорна и изисква непрекъснато развитие и обучение“, подчерта Димитрова.  

Даренията дават възможност фондацията да оказва дългосрочна подкрепа на децата и младежите. "През програмата за месечно дарителство успяваме да покрием различни разходи за терапиите, които предоставяме, за медицински грижи, тъй като някои от децата са с доста сериозни увреждания и имат нужда от придружаване до болница или от по-специализирано лечение“, обясни тя.  

Грижата за децата и младежите продължава, докато те имат нужда и под каквато форма имат нужда. "Предполага се, че децата, които отрастват в центрове от семеен тип, когато навършат 18 години напускат центъра и се оправят сами с живота. В повечето случаи това не се получава, те просто не са готови. Затова ние сме там и с тези вече пораснали деца и когато имат отново нужда от някакъв вид подкрепа, да знаят към кого да се обърнат“, добави Александрина Димитрова.