Симфоничният оркестър на БНР с главен диригент Марк Кадин ще закрие концертния си сезон днес от 19.00 часа в зала "България“. Както винаги програмата е пълна с открития. Вечерта ще започне с Втори концерт за цигулка на Бела Барток, който не е свирен в София повече от 30 години. Това е едно от най-сложните произведения от цигулковия репертоар и е сериозно предизвикателство за солист и оркестър. Специален гост-солист ще бъде известната българска цигуларка Албена Данаилова – първата жена-концертмайстор на оркестъра на Виенската филхармония. Във втората част на концерта ще прозвучат забравените шедьоври от Малер и Шуман.

Албена Данаилова има успешна кариера на солист и камерен музикант. Била е първи цигулар в Баварския държавен оркестър, където по-късно става концертмайстор. Един сезон тя свири и в Лондонския филхармоничен оркестър. Водач е на "Ensemble Wien“. Редовно концертира в България, Германия, Израел и САЩ. Има записи за немското радио "Kultur“, Северогерманското радио и Българското национално радио.

Заедно с Радиосимфониците тя ще изпълни Втори концерт на Бела Барток - едно от големите произведения за цигулка на XX в. Концерт е написан през 1938 г. и се отличава със своята сложност и колорит. Темите му напомнят темпераментни унгарско-цигански импровизации. Продължавайки традициите на Лист, композиторът сякаш се възхищава на пъстрите, свободно орнаментирани мелодии на цигулката и елементи на унгарските чардаши. Творбата се явява своеобразно музикално сбогуване с родината преди емиграцията на композитора в САЩ през 1939 г.

Във втората част на концерта ще прозвучат "Blumine" от Густав Малер и "Увертюра, скерцо и финал“ от Роберт Шуман.

Малер нарича Blumine "любовен епизод“, а необичайното име, което му дава, произлиза от заглавието Herbst-Blumine ("Есенни цветя") на немския писател Жан Пол. Лежерни нотки с образите на онзи флорален свят, от който композиторът черпи вдъхновение именно за тази своя кратка композиция, потънала в забвение. От забравата тя отново изплува петдесет години по-късно, в същата златна епоха, в която величието на Малер най-накрая намира пълното си признание. Рядко изпълняваното произведение "Увертюра, скерцо и финал“ на Шуман е приятно и пролетно, пропито с идеята за младост и разцвет. Но, за съжаление, става любимо на публиката едва след смъртта на композитора.