Извънредните мерки се "нормализираха“ – сочи докладът за върховенството на закона през 2021 г. на Съюза за граждански свободи (Liberties), публикуван днес, съобщиха от пресцентъра на Българския хелзинкски комитет. Расте натискът над медии и граждански свободи за потискане на критиката.

В голяма част от Европа извънредните правомощия на властовите структури, свързани пандемията, са превърнати в норма. По-авторитарните режими ги използват за по-нататъшно ерозиране демократични стандарти, според доклада от 486 страници на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) – базирана в Берлин организация за граждански права обединяваща 19 организации от цяла Европа. Ситуацията се влошава заради неефективни механизми за конституционен контрол, ограничен достъп до съдебен контрол, крайно недостатъчни обществени обсъждания и липса на независими и ефективни надзорни органи.

Докладът за върховенството на закона и гражданските свободи за 2022 г. е най-изчерпателната оценка на състояние на гражданските и медийните свободи, правосъдието, антикорупционните рамки и гражданския контрол над властта в Европа. Той събира актуализации от тридесет и две организации за граждански свободи в 17 държави: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Автори на частта за България са Българският хелзинкски комитет и Асоциацията на европейските журналисти – България.

Констатациите и препоръките на доклада се разглеждат от Европейската комисия в нейния собствен механизъм за наблюдение и годишен доклад за върховенството на закона.

Други основни констатации на доклада са:

•Унгария и Полша продължават плъзгането към авторитаризъм, ускорявайки уронването на демократичните стандарти чрез увеличаващо се изземване на контрол върху съдебната система, гражданското общество и медиите, като същевременно ограничават основните човешки права и подхранват разделенията. Изкупителна жертва са мигранти и други малцинствени групи. Словения страда от атмосфера на враждебност, недоверие и дълбока поляризация. Ключови фигури са отговорни за лишаване на медиите от средства, завеждане на дела и заплахи срещу критичните гласове, наред с други проблеми.

•Свободата на медиите и гражданското общество са подложени на допълнителен натиск в редица страни. Това включва журналисти, изправени пред все по-опасна работна среда, с повече словесно и физическо насилие в сравнение с предишни години, включително от полицията, както и онлайн реч на омразата и правен тормоз.

•Като цяло докладът открива малко признаци на напредък по отношение на върховенството на закона. Повечето правителства не адресират съществуващите проблеми. Нивата на корупция като цяло са останали същите или са се увеличили. Правозащитните и гражданските организации са изправени пред нарастващи ограничения на свободата на изразяване. Налице е рязък спад в равенството на жените и ЛГБТКИ + лица, както и структурна дискриминация и расизъм.

В частта за оценка на положителното развитие, Liberties и неговите членове наблюдават скромен прогрес в сферата на правосъдието в някои държави членки. Изтъкната е подкрепата, която Естония оказа в пандемията на гражданските организации. Като добър пример е посочен и Конституционният съд на Словакия за важната му роля в защитата на изборния процес по време на опит за референдум за предсрочни избори. Хърватското правителство също е отбелязано за предприемането на стъпки за регулиране и насърчаване на професионалните и етичните стандарти за онлайн медиите.

В частта за България докладът отчита застоя, породен от поредицата провалени опити за сформиране на кабинет през изминалата година, липсата на напредък по намиране на решение за механизъм за независимо разследване и отстраняване на главния прокурор при евентуално извършени от него правонарушения, както някои показателни случаи на задушаващи дела срещу журналисти под претекст за накърнени лични чест и достойнство.

Изпълнителният директор на Liberties, Балаш Денеш, каза: "Този доклад преразглежда ускореното отдалечаване на Европа от върховенството на закона и опасно замъглените линии около извънредните правомощия, които правителствата получиха заради пандемията. Европейската комисия трябва да засили усилията си за коригиране на тези петна върху демокрацията. Правилно беше да спрем еврата на данъкоплатците да падат в джобовете на авторитарните режими в Унгария и Полша, но трябва да се отиде по-далеч, като се инициират стратегически наказателни процедури и, когато е уместно, се активира механизмът за условност на финансирането, свързан с върховенството на закона“.

Очаква се на 16 февруари Съдът на Европейския съюз в Люксембург да потвърди правомощията на Европейската комисия да лишава от финансиране държави членки при нарушения на върховенството на закона. Комисията в момента задържа милиарди евро средства за възстановяване от пандемия.