Увеличаването на данъците ще доведе до увеличаване на сивия сектор, което допълнително ще утежни прехода ни към еврото. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" с водещ Цоня Събчева Даниела Везиева, бивш министър на икономиката, сега член на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ).

"Ние закъсняваме вече с Плана за възстановяване, на който се гледаше точно като на такъв буфер в различните икономически сектори. Към момента нямаме реализация никаква по тази тема. Така че на нас в СИНПИ ни липсват националните политики. Ние сме приели едностранно, влизайки в Европейския съюз, че ще влезем в еврозоната и ще приемем еврото. Това се е случило още с приемането ни при определени критерии", коментира още тя.

"Да си управляващ, да си дори политик, това означава да носиш отговорност, да имаш някаква визия и да искаш да направиш нещо, но и да носиш отговорност за това, което искаш да направиш. И може би това отговаря на въпроса ви: защо не се говори. Ние някак си в последните години затънахме само в скандали и не виждаме никакъв изход. Вчера пътувах в такси и шофьорът ми казва: "Ами то няма светлина в тунела. За какво да ходя да гласувам?“. И моят отговор винаги е такъв: ама ако не ходим да гласуваме, няма да има никога светлина. Крайно време е в България да спрем да говорим за държавата си в трето лице. Държавата е всеки един от нас и това, какво прави, как го прави, прави и държавата ни", допълни Везиева.

"Ние сме в началото на предизборна кампания. Аз искрено се надявам, че ще има партии, които наистина ще говорят по този начин, няма да затъват в скандали, а ще покажат някаква визия за това, как би изглеждала страната ни след определен период, да се обединят около някакви национални политики. Защото неговорейки за това, че ние всъщност нямаме дългосрочно планиране и дългосрочна визия за развитието на държавата си, и за това как средствата – било то от различни източници, било от Европейския съюз, влизайки в еврозоната 2025 г. или когато и да е, как ще ги използваме. Защото – да, ще влезем и ще имаме достъп до различни финансови инструменти. И какво от това, ако ние не знаем, къде искаме да ги насочим?! Тръгнахме да правим регионално планиране – то спря донякъде. "Европа на регионите“ – в този програмен период сме. Има достатъчно средства, през които да решим регионалния си дисбаланс, но за това трябва визия. Трябва например да кажем: имаме опция да развиваме преработвателна промишленост, ние имаме уникално земеделие", обясни тя. 

Влизането на България в еврозоната към края на другата година крие рискове

"Влизането ни в еврозоната по средата или към края на годината, означава, че вече сме изчерпали една голяма, сериозна част от опциите, които предоставя в рамките на една година зоната като финансови инструменти. Това имам предвид като не много добре. Ние внимателно трябва да следим и как се развива самата еврозона. Видяхме, че в последните две години тя е с по-ниски показатели. Това са също теми, които не коментираме. Не коментираме това, че една Германия, с чиято икономика нашата е много силно обвързана, е в техническа рецесия. Говорим за деиндустриализация на Германия, което звучи страшно. Процесите, които текат извън България в целия свят, са много сериозни и те са говорещи за сериозни реформи, за съвсем друг вид на света, ако искате така да го кажем. По друг начин ще изглежда светът след известно време", уточни тя.