Астмата представлява хронично възпалително заболяване, засягащо дихателните пътища, което може значително да се влоши при студено време. В патофизиологията на астмата основна роля играе свиването на бронхите, което се предизвиква от възпаление и повишена реактивност на дихателните пътища (състояние, при което дихателните пътища реагират по-силно и по-бързо на стимули, като алергени, студен въздух, дим или замърсители). Студеният въздух е един от факторите, които влошават тези процеси.

При астма, студеният и сух въздух предизвиква рязко свиване на дихателните пътища, известен като бронхоспазъм, което води до затруднено дишане, кашлица, хрипове и стягане в гърдите. Тези симптоми се дължат на факта, че студът активира нервни и възпалителни механизми в бронхите, които стимулират свиването на мускулите около дихателните пътища и водят до образуване на слуз, която допълнително стеснява дихателните пътища, пише Puls.bg.

От патоанатомична гледна точка, при астмата се наблюдава удебеляване на стените на бронхите, причинено от хроничното възпаление. Това включва инфилтрация на имунни клетки, като еозинофили и лимфоцити, в бронхиалната тъкан, които водят до структурни промени, като хиперплазия на слузните жлези и ремоделиране на дихателните пътища. Тези патоанатомични изменения водят до стесняване на бронхите и затрудняват преминаването на въздух към белите дробове. При излагане на студ, възпалението се засилва, а хиперреактивността на дихателните пътища води до по-чести и по-тежки пристъпи на астма.

Студеното време предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), за да се запази топлината на тялото. Това води до намален приток на кръв към дихателните пътища, което намалява способността им да затоплят и овлажняват вдишания въздух. При нормални условия, въздухът се затопля и овлажнява в носната кухина и горните дихателни пътища, но при студено време този процес е по-труден, особено когато се диша през устата. Студеният и сух въздух, достигайки до бронхите, води до директно дразнене на лигавицата и възпаление, което увеличава вероятността от бронхоспазъм.

Освен това, студеното време може да доведе до увеличено производство на възпалителни медиатори, като хистамин и левкотриени, които засилват възпалителния отговор в дихателните пътища. Хистаминът предизвиква повишена пропускливост на капилярите, което допълнително влошава отока на бронхиалната лигавица. Левкотриените, от друга страна, предизвикват свиване на гладката мускулатура на бронхите, водещо до по-трудно преминаване на въздуха и влошаване на астматичните симптоми. Тези процеси водят до засилена хиперреактивност на дихателните пътища и хроничен възпалителен процес, който влошава дихателната функция при астматиците.

Поради намалената ефективност на терморегулацията при студено време, особено когато е съчетано с физическа активност на открито, симптомите на астма се усилват. Физическото усилие в студено време изисква по-интензивно дишане (по-дълбоко и по-бързо дишане през устата). Това директно увеличава експозицията на дихателните пътища на студен и сух въздух, като допълнително задълбочава бронхоспазъма. Физическата активност в студено време също увеличава нуждата на организма от кислород, което оказва допълнителен стрес върху дихателната система.

Друга ключова особеност на студеното време е повишеният риск от респираторни инфекции, като настинки и грип. Тези инфекции често влошават симптомите на астма, като предизвикат допълнително възпаление на дихателните пътища и водят до усложнения като бронхит или пневмония. Вирусните инфекции често водят до активиране на имунната система и освобождаване на цитокини, които могат да засилят възпалението и да увеличат риска от бронхоспазъм. По този начин, инфекциите през студените месеци представляват значителен фактор за влошаване на симптомите на астма.