Когато пишех романа "И аз слязох", изпитвах усещането за непрекъсната недостатъчност, сякаш нещо не ми достигаше, за да изразя цялото си възхищение, възторга си от великия подвиг на Исус Христос. Това каза акад. Владимир Зарев – главен редактор на сп. "Съвременник", в предаването "Метроном" на Радио "Фокус". 

В романа си той се опитва да отговори на няколко въпроса. "Първият е защо Йехова изпраща на земята човек и Бог едновременно. Той е могъл да изпрати ангел или само човек, или само Бог. По каква причина бог Йехова избира това прекрасно, сложно и необяснимо двуединство? Причината според мен се състои в това, че в отношението си към хората бог Йехова е доста суров, доста строг, дори бих казал жесток. В желанието си да установи властта си над хората, той си служи с непрекъснато насилие, а насилието е груб и повърхностен инструмент. То ни сродява в подчинени, но не и в обичта. И тук с някакво прекрасно усещане аз привличам появата на Исус от Назарет, защото той идва да изкупи цялата възможна вина на човека, греховете към бога, натрупали се във времето, но и вината на Бог към човека. По тази причина на кръста ще бъдат разпънати човекът, но и богът. Страдание ще претърпи човекът, но и богът. Жестоките терзания на кръста ще претърпи човекът, но и богът. Кръстът е обмененото послание между човека и Бога, това е взаимното опрощение, взаимната прошка и взаимният съд. Оттук насетне властта на Йехова ще придобие съвсем друг вид – това ще бъде властта на любовта, на обичта между човека и Бога и обичта между самите хора", обясни акад. Зарев.

Вярата е важна част от живота на всеки човек. Според него не е задължително човек да е религиозен, за да вярва. "Вярата трябва да бъде естествена, така, както човек диша. Човек, който вярва по такъв начин, не може да бъде наказан с нищо, той стои над всяко наказание, над всеки проблем в живота си. Вярата носи най-високата човешка духовност. Ние живеем в груб материален свят, особено днес – свят на парите, на властта, и вярата сега наистина би спасила човека и човечеството, би му придала особена духовност, която е част от неговото бъдеще според мен", смята авторът.

Познанието е другият път, по който можем да се сближим с Бог. "Но това е много по-мъчителен, много по-дълъг, много по-неясен път, защото самото познание е променливо, изменчиво", допълни акад. Зарев.