Адвокат: Насилието над хора, поставени в институции, носи белезите на домашното насилие
© илюстративна
На 18 април ще се проведе заключителна конференция озаглавена "Правата на хората с увреждания – защита от насилие, мониторинг на услугите и водене на стратегически дела", на която ще бъдат представени два мониторингови доклада, свързани с темата с насилието над жени и деца с увреждания в институциите. Конференцията се организира с общите усилия на Фондация "Кера“, Фондация "Валидити-Будапеща“ и Сдружение "Независима експертна мрежа – НИЕ“.
По думите на адвокат Анета Генова, съавтор на проекта, представители на организациите са посетили общо 14 такива места – психиатрична клиника, дом за хора с умствена изостаналост и още десетина малки институции, трансформирани в процеса по деинституционализация в малки домове, като фокусът е полово базираното насилие върху хора с увреждания.
По думите на Елена Кръстева самата институционализация на хората е форма на насилие, от друга страна често пъти жертвите на насилие с увреждания попадат в тези институции поради липсата на подходящи условия в общността. Насилието, което се случва и в самите институции, носи много от белезите на домашното насилие, което законодателството обаче не разпознава като домашно насилие и оттам страда и възможността за защита на пострадалите, както и да бъдат насочени към подходящи услуги.
"В Закона за защита от домашното насилие бяха направени промени, като едната е, че вече и хората под пълно запрещение могат самостоятелно да подават молба от защита. Това е положителна стъпка, не се доведе до край и в самия закон не бяха регламентирани специфични мерки за защита. Проблем има и с липсата на услуги. Услугите в България са сепарирани – едните са за хора с увреждания, другите са за пострадали от насилие, като последните често пъти са недостъпни за хора с увреждания, включително и поради липсата на ресурс, с който организациите да могат да направят това,“ обясни тя.
Според адвокат Анета Генова, гласът на хората с увреждания трябва да може да бъде все повече чуваем, защото много често поради тяхната изолирани се създават практики, политики и услуги без да взета в предвид тяхната гледна точка. "Насилието в институции се случва точно защото средата е затворена. Хората, жертви на това насилие, много трудно могат да направят крачката навън и да съобщят за това, което са преживели. Именно тук се налага сериозен анализ за това как да се отвори пътя на хората с увреждания, за да могат да се оплачат от насилието, което преживяват.“