Съдбата на съдебната реформа, борбата с корупцията и службите винаги е стояла под въпросителен знак, но на фона на нови избори той става все по-голям и тежък. Това каза за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“ адв. Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки“.

"Направи впечатление, че разпадът в коалиционните взаимоотношения /бел.ред. – между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ/ се случи, тъкмо когато на дневен ред излезе Законът за съдебната власт, който всъщност е скоростната кутия, съединителят между това, което пише в Конституцията и това, което трябва да се случва в съдебната власт в действителност. Друга пречка се оказва бездействието на парламента по избора на състава на Антикорупционната комисия, т.нар. Комисия за противодействие на корупцията /КПК/. Тя трябва да бъде отделена от все още съществуващата КПКОНПИ и да се занимава с провеждане на ефективна политика за противодействие на корупция, разследване на корупционни престъпления и също така с противодействие на конфликт на интереси. Не се е стигнало дотам да бъде избрана самата комисия“, припомни той.

"По отношение на службите още края на миналата година имаше малко позаметен и утихнал скандал в управляващата коалиция, когато се постави въпросът за тяхното реформиране и промяна в личния им състав“, добави адв. Георгиев.

"Тези три огромни теми, които обаче са много съществени за страната ни и за поставените по-големи цели – Шенген, Еврозона и противодействие на вредно вражеско руско влияние у нас – могат да бъдат изпълнени, само ако имаме ефективни постъпления за привеждане на съдебната реформа в действие. Тоест, приемане на новия Закон за съдебната власт, ако имаме действащ Антикорупционен орган – изискване, което ни се постави и от нашите европейски партньори – и съответно, ако имаме в достатъчна степен реформирани и с обновен състав, най-вече що се отнася до ръководството им, специални служби“, отбеляза той.

По повод на последните твърдения за конституционна криза заради шестата поправка на Конституцията, която оряза президентските правомощия по отношение на служебните кабинети, адв. Емил Георгиев обясни

"Винаги има опасност от конституционна криза, включително и при възможно най-добре разписаната Конституция. Опасността най-често произтича не от онова, което е записано в текстовете, а от тяхното прилагане. Ние сме го виждали в миналото, когато при уж по-добре разписана Конституция, бяхме изпаднали в конституционната криза на непрекъснатото назначаване на служебни правителства заради непрекъснатата невъзможност на парламента да излъчи стабилно парламентарно управление. Последните изменения в Конституцията бяха някакъв вид отговор на това политическо развитие от последните години, тъй като то разкри и слабости на основния закон – хипотези, които създателите ми са си представяли като абсолютно изключение – парламентът да не може да формира правителство със съответното мнозинство и да трябва да се стига до служебно назначаване на правителство от президента. В един момент от изключение, това се превърна в опасно правило за република, която по Конституция е приела да бъде парламентарна. Дали тези изменения са възможно най-добрите, остава да видим в тяхното реално приложение. В момента се намираме в тъкмо такава ситуация“.

Той открои като слабост факта, че веднага след приемането на промените в Конституцията, не се пристъпи към допълнителното уреждане в устройствените закони – за БНБ, Сметната палата, омбудсманът и т.н.