В Южна България виждаме много сериозно икономическо развитие по линия на магистрала "Тракия“. Човек може да тръгне от границата със Сърбия и да стигне до морето само по територията на икономически центрове. За съжаление, на север не е така. Там икономическите центрове са самостоятелни. Това каза Адриан Николов – старши изследовател в Института за пазарна икономика, в предаването "Човекът на фокус“ на "Фокус“. 

Данните са от проучване на ИПИ за икономическите центрове в България през 2023 г. То се провежда за втори път. "Целта е да излезем малко извън административните граници на областите и регионите за планиране и да откроим естествените икономически граници на районите“, обясни икономистът.  

В рамките на дефинираните икономически центрове попадат 132 общини, т.е. половината от общините в страната. Водещите икономически центрове в България са шест и те са с по няколко ядра. Това са Бургас и Несебър; Стара Загора с Раднево, Гълъбово и Казанлък; Варна и Девня; Русе, Търговище и Разград; София, Перник и Ботевград.  

Адриан Николов обясни, че изследването залага на три основни критерия за дефиниране на икономическите ядра в България. За да бъде обособен даден регион като икономическо ядро, той трябва да отговаря на минимум два от тях: да са сред 10-те процента на центровете, където има най-жива и активна икономика и съответно най-голямо производство, гъстота на заетостта и да привличат работници от съседни общини. "На база на тези критерии открояваме 30 икономически ядра в България. В някои центрове попадат по повече от едно ядро. Най-големите даже имат по три – такива са тези около Пловдив и София. За нас беше доста интересно да установим, че вече и Ботевград покрива тези критерии – една община, която не е много голяма като население, но е с много силна преработваща промишленост и индустрия. Вече има собствена периферия и застава в тези 10% на производства в страната. Аналогична е и ситуацията в Пловдив. Малките индустриални общини Марица и Раковски също успяват да влязат в тези критерии“, обясни Николов.  

Данните от изследването показва, че в сравнение с изследването от 2017 г. икономическите центрове се разширяват значително. Тогава в обхвата им попадат малко над 80 общини. "Това е движено от развитието на инфраструктурата. Това, което ми прави впечатление, е, че този около Велико Търново и около Плевен много бързо привлича общини. Този около Варна обаче е единственият от големите, който не е успял да разшири“, посочи икономистът. София също има сериозно увеличение, като на север вече достига до Тетевен, а на юг стигаме чак до Дупница и до Сапарева баня. Много важни са и връзките през Стара планина. Да речем Габрово и Стара Загора географски са много близо, но между местните им икономики няма как да се свържат, тъй като между тях липсва връзка“, посочи Адриан Николов. 

Застаряването и свиването на населението е доста сериозен проблем, особено в някои региони. Този процес е неравномерно разпределен, подчерта икономистът. "Тук много интересен пример са Габрово и Севлиево. От една страна, те имат много силно икономическо развитие, високи инвестиции, много висока производителност на труда, добре образована работна сила, но имат най-слабите демографски показатели от всички икономически центрове. Това е основното предизвикателство пред регионалното развитие в дългосрочен план за повечето икономически центрове“, коментира Адриан Николов.  

Образованието е друг основен проблем, отбеляза той. "Изглежда, че някои от районите, които дефинираме ние, до голяма степен са стигнали до своя лимит на развитие. Много места, като Хасково, Кърджали, Пазарджик и прилежащите им периферни общини имат доста сериозни проблеми с висок дял на хората с основно и по-ниско образование, нисък дял на висшистите, което е голям проблем“, посочи икономистът.