Цьолиакията е много сериозно автоимунно заболяване, което може да засегне всички възрастови гупи, но в България все още съществува митът, че то е детска болест. Това каза Ада Гулямджис от Асоциация "Цьолиакия България – Живот без глутен“ в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.  

В световен мащаб около 1% от населението страда от цьолиакия. Диагностицираните у нас са под 5% от този 1%, посочи тя. "Ние се борим да има регистър на болните в България, защото не знаем реалния брой диагностицирани с цьолиакия. Не можем да кандидатстваме за европейски помощи и да правим кампании“, обясни Ада Гулямджис.

Заболяването представлява непоносимост към глутен. "Глутенът влияе на имунната система и тя започва да атакува собствения организъм – тънките черва, и това води до неусвояване на хранителни вещества. Власинките на червата буквално се разяждат“, обясни тя.

Симптомите са много и различни. Те може да са стомашно-чревни, кожни, неврологични. Болестта може да протича и безсимптомно. Затова диагностицирането й е толкова трудно, разказа Гулямджис. "Самият начин за откриването на заболяването не е труден, въпросът е някой да се сети, че става въпрос за цьолиакия. Диагностицира се с кръвен тест за антитела“, поясни тя.

Единственото лечение на заболяването към момента е чрез спазване на безглутенова диета. На пазара се предлагат много безглутенови храни, като ориз, бобови, меса, млечни продукти. "Нашата диета може да бъде доста разнообразна. Но всички зърнени култури като пшеница, ръж, ечемик, лимец, съдържащи глутен, не трябва да се ядат, буквално не трябва да ги вдишваме“, обясни Ада Гулямджис, която също страда от цьолиакия.

Диетата при децата не се различава от тази при възрастните. В проекта за промени в Наредба 37 за здравословното хранене на децата в училищата и детските градини обаче не включва децата с различни хранителни нужди по медицински причини, отбеляза Ада Гулямджис. "Затова ние изготвихме предложение към проектонаредбата, което включва всички най-често срещани такива заболявания, като цьолиакия, диабет, хранителни алергии, лактозна непоносимост, за да се изготвят принципни менюта, които включват тези заболявания, защото общият процент на всички тези деца е много голям и те са изключени от възможността да се хранят в училище. Направили сме предложение как да се приготвя храната, как да се сервира и какво е необходимо, за да се случи това“, обясни тя.

Ралица Мавродиева от Асоциация "Цьолиакия България – Живот без глутен“ има дете, което страда от автоимунното заболяване. То се отключва, когато момчето е на 2 години. "Забелязахме, че детето се промени много – имаше много силно издут корем, започна да отказва да се храни и да слабее. Едва третият гастроентеролог, който посетихме, успя да познае симптоматиката и да пусне необходимото изследване. След като установиха чрез кръвно изследване, че той има много завишени антитела на тъканна трансглутаминаза, пристъпихме към пускане на генетични изследвания, които показаха категорично, че става въпрос за цьолиакия“, разказа тя.

Заболяването е генетично. "Моето дете го има от мен, аз го нося в моите гени, а за да го имам аз, го има и някой от моите родители. Аз не съм отключила това заболяване, но мога да го отключа във всеки един момент“, допълни Мавродиева.

Тя обясни, че ако заболяването не се хване навреме, то води след себе си много усложнения. "Ако не се спазва безглутенова диета, последствията за тялото са много сериозни. Могат да се отключат редица други тежки заболявания – диабет, остеопороза, рак, цирози, анемии, депресии и други тежки състояния. Има голям проблем с неразпознаването на симптомите и осведомеността на лични лекари и специалисти“, допълни Ралица Мавродиева.

Безглутеновата храна трябва да се приготвя в чиста от глутен среда. "В кухнята не трябва да има досег с глутен, защото дори трохичка глутен провокира автоимунен процес в тялото. Самото тяло се самонапада и самоизяжда и губи способността да усвоява храната. След като разбрахме за заболяването, цялата кухня беше подменена. Всеки ден аз готвя за него хляб, печива и всичко за училище, освен менюто за вкъщи“, сподели тя.

Здравната каса отпуска на болните от цьолиакия по 12 кг безглутеново брашно на месец. "Това брашно струва по 15 лева килограм. Вкъщи готвим само и единствено с безглутенови продукти, глутен не влиза“, допълни Мавродиева.

Тя отбеляза, че все повече сладкарници, пекарни и заведения пускат безглутенови изделия. Нито едно заведение обаче не може да гарантира, че сервира чиста безглутенова храна.

"Те виждат, че има мода хората да се хранят без глутен. Но тези производства не разбират, че казвайки, че продуктът е безглутенов, че са вложили брашно без глутен, не го прави безглутенов, защото те са го приготвили в среда, в която преди това са пекли хляб, забъркали са го в купа, в миксер или на повърхност, на която преди това е имало глутенов продукт. Това е кръстосано замърсяване. Глутенът е протеин, който се задържа по повърхности, той не изгаря при термична обработка, не изчезва, когато се вари във вода“, обясни Ралица Мавродиева.

Проблемът според нея не е контролът, а липсата на правила за приготвяне на безглутенови изделия.