Много лична, емоционална и заклеймена от обществото ни тема е абортът по желание. Но трябва да знаем, че всяко нещо, което бъде превърнато в табу, взема своите жертви. Затова в следващите редове няма да съдим или анализираме, а ще информираме.

В България абортът по желание е легализиран през 1956 г., като условията, при които е било разрешено извършването му са търпели редица промени през годините. В наши дни прекъсването на бременност по желание е регламентирано от Наредба №2 от 01.02.1990 г., а последните изменения и допълнения към наредбата са обнародвани в Държавен вестник от 31.10.2000 г.

Статистиката сочи, че 6 от 10 нежелани бременности биват прекратявани. Колко са реално абортите у нас е трудно да се каже. За 2023 г. Националният център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването изнася официални данни за 57 197 живородени деца и извършването на 9 887 аборта по желание. Истинският брой на абортите със сигурност е по-голям, както поради факта, че не всички извършени по желание са регистрират като такива, така и заради осъществяването на криминални аборти. За криминален аборт се счита всеки, който не е извършен спрямо действащото законодателство и при който липсва необходимата документация. Обикновено се осъществява далеч от правилата за асептика и антисептика, както и без адекватно обезболяване. Криминалните аборти крият огромни рискове, както за живота на пациентката, така и за краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето ѝ.

Според българското законодателство прекъсването на бременност по собствено желание е възможно в срок до 12 гестационна седмица от първия ден на последната редовна менструация (3 месеца). Представлява медицинска интервенция, която не се финансира от Националната здравноосигурителна каса, а се заплаща от пациента по обявена от съответното лечебно заведение тарифа, пише puls.bg. При пациентки, които нямат навършена 18-годишна възраст, се изисква съгласие и подпис от настойник/родител.

Обикновено приемът, подготовката, интервенцията и дехоспитализацията се извършват в рамките на един и същи ден. За целта пациентката трябва да е преустановила приема на храни и течности часове преди пристигането в медицинското заведение. Необходимо условие, както за анализа на част от изследваните кръвни показатели, така и за прилагане на анестезията, под чието въздействие се извършва манипулацията.

След пробовземането на венозна кръв и провеждането на електрокардиограма (ЕКГ) пациентката бива консултирана от специалисти – интернист и анестезиолог.  Те анализират готовите лабораторни резултати, снемат щателна анамнеза и извършват физикален преглед с цел оценка на настоящето здравословно състояние на жената и възможността за извършване на интервенцията под краткотрайна венозна анестезия. Това означава, че съзнанието на пациентката ще бъде потиснато чрез венозно инжектиране на анестетик. При този вид анестезия се постига бързо и леко заспиване и се осигурява липса на спомен и чувство за болка по време на процедурата. След приключването ѝ пациентката остава под активно наблюдение за няколко часа. Дехоспитализацията се осъществява по лекарска преценка. След процедурата се препоръчва да не се шофира и пациентката да се прибере с придружител заради индивидуалните ефекти от въздействието на приложената анестезия. Възможно е за вкъщи да бъде предписан антибиотичен препарат за перорално приложение с цел профилактика на инфекции.

След изкуственото прекъсване на бременността се появява генитално кървене, което е нормално явление, и не трябва да бъде причина за допълнително притеснение. Продължителността му зависи от срока на прекъсната бременност (тоест големината ѝ). Обикновено е с давност около седмица, но може да бъде и по-кратко. Възстановяването на физиологичния менструален цикъл може да се очаква около месец след процедурата.

Като всяка хирургична интервенция и изкуственото прекъсване на бременността крие своите рискове. Има някои редки, но все пак възможни усложнения:

По време на манипулацията:

– Обилно кръвотечение;

– Разкъсване на маточното шийка;

– Перфорация (пробиване) на матката;

– Рискове свързани с анестезията.

След манипулацията:

–Задържане на плодни части. За такова сигнализира наличието на болки дни след интервенцията. Такъв ход на развитие кръвотечението не е очакваният;

– Инфекция. Може да бъде с или без задържани плодни части.

Късни усложнения:

–Синехии (срастване, слепване между вътрешната повърхност на матката);

– Изоимунизация. Представлява най-общо казано кръвногрупова несъвместимост между майката и плода, застрашаваща последващите бременности. Случва се, когато жена с отрицателен резус фактор (Rh “-") износва плод с положителен такъв (Rh “+"). За да се предотвратят възможните усложнени в бъдеще на всички Rh “-" пациентки в рамките на 72-часа от аборта, трябва да се аплицира еднократна доза от анти-Д имуноглобулин.

Последствията от разкъсване на маточната шийка могат да бъдат причина за късни спонтанни аборти в последващи бременности.

Акушерството и гинекологията е медицинска специалност и като такава има за задача и фокус благоденствието на пациента. За това акцентираме върху факта, че прекъсването на бременност по желание в България до 12 гестационна седмица е законово регламентирана медицинска дейност и право на всяка жена. Като такава тя трябва да бъде извършвана по всички здравни и документални норми в болнично заведение от лекар специалист по акушерство и гинекология, за да може да се гарантира благоденствието на пациентката и се сведе до минимум рискът от нежелани усложнения.

Въпреки че съвремието предлага извършването на тази дейност по безопасен за живота и здравето на пациента начин, съвремието ни предлага и достатъчно качествени, адекватни и безопасни методи за превенция на нежелана бременност!