35 г. от свалянето на Тодор Живков: Разказ на участници от двете страни на барикадата
©
По темата говорят двама души, които са стояли символично един срещу друг на барикадата на историческите промени - началникът на шести отдел на Шесто управление на "Държавна сигурност" Димитър Иванов и Димитър Луджев, който преди 1989 г., е част от неформалните организации, а след това беше вицепремиер в кабинета на Димитър Попов.
10 ноември 1989 г. Денят е петък. Провежда се пленум на ЦК на БКП. По улиците на София нищо не предвещава, че това ще бъде преломен момент. Една цяла епоха скоро ще приключи. А всичко започва от Берлин, където хиляди германци започват да разрушават стената - символ на Желязната завеса между Изтока и Запада.
Преди 1989 г. Димитър Луджев работи в Института по история към БАН. Включва се в една от първите дисидентски организации Клуба за гласност и преустройство. "Коментирахме, че щом има такива събития се случват в Германия, то същото ще се случи и в България", казва той, предаде NOVA.
Димитър Иванов е началник на шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Този отдел се занимава с корупцията и моралното разложение в администрацията и партийната номенклатура.
"След 9 ноември 1989 г. нещата са станали коренно различни. Самата "атака" на Берлинската стана и на границата между западен и източен Берлин стана внезапно, инцидентно. Службите за сигурност от социалистическия лагер работиха в сътрудничество на основата на съвместни договори за подпомагане, всички свързани с КГБ", разказва той.
"Имаше два проблема, които будеха гражданско недоволство и бяха ядрото, около което се формираха някакви групи. Индивидуалните права и свободи като правото за пътуване зад граница, публична критика на централното и местни ръководства. Както и проблемите, свързани с опазването на околната среда. Недоволството отдолу, се съчета с подкрепа отгоре. За първи път в Народното събрание имаше двама души, които гласуваха "против". Това бяха Светлин Русев и Нешка Робева", посочва още Димитър Иванов.
Според Димитър Луджев създадените през 1988 г. граждански движения са имали силата и достойнството публично да критикуват режима на Живков и да отстояват идеите за свобода и граждански права. "По онова време това беше много важно", казва още той.