Над 3000 км пътища и съоръжения на обща стойност 2,8 млрд. лв. ще бъдат ремонтирани през настоящата 2022 г. Това обяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов при представяне на екипа си и неговите приоритети, съобщиха от МРРБ.

Предложенията за най-належащите за ремонт пътни участъци са подадени от ръководителите на областните пътни управления в страната и обхващат 2917 км пътища и 163 км магистрални участъци в лошо състояние.

Министър Караджов представи основните приоритети, по които ще работи новото ръководство на МРРБ. На първо място е създаването на фонд за регионално развитие, 4-годишна програма за основни и превантивни ремонти на пътища от първи до трети клас, строителство на три тунела под Стара планина – "Шипка“, "Петрохан“ и "Черно море“ при едноименната бъдеща автомагистрала. Във ВиК отрасъла ще се работи за "чиста питейна вода“, а в строителството – за промени в Закона за устройство на територията, дигитализация на инвестиционния и строителния процес.

Вече се работи по създаването на фонда за регионално развитие с 1 млрд. лв. капитал. Пред него общините ще кандидатстват за комплексно решаване на проблемите по благоустройството си, за да се постигне по-бързо сближаване на стандартите. "Фондът няма да стане бързо, но се надявам Министерството на финансите да задели сериозна сума, за които общините да кандидатстват на конкурсно начало“, посочи регионалният министър. Той даде пример с масовата практика в момента, в която например, ВиК разкопава улиците, заравят и си отиват. След това пристига АПИ и действа по същи начин. Това става в различно време. "Получава се държавна какафония, хората се тормозят с разкопки и ремонти, и целта е фондът да реши този проблем“, поясни Гроздан Караджов. Предимство ще се даде на трите най-бедни региона у нас – Родопи, Странджа-Сакар и Северозападния.

Програмата за основни и превантивни ремонти е 4-годишна. Тя ще обхване пътищата от първи до трети клас. Все още е в работен вариант и когато бъде готова списъците с всички обекти, на които ще започне ремонт, включително на магистрали, ще бъде публикуван на интернет страницата на министерството.

Вече е разпореден и пълен одит на всички пътища от първи клас – тези, които поемат най-голямата натовареност, магистралите и инженерните съоръжения към тях.

Извършва се одит и ревизия на текущия ремонт и поддръжка. "Това са серия от договори за поддръжка на цялата републиканска пътна мрежа и новото строителство през последната година. Правим го заради практиката, че в началото на годината се залага бюджет за тази дейност от 300 млн. лв., при условие, че всички по веригата са наясно, че за поддръжка отиват 1,5 млрд. лв. Разликата от 1,2 млрд. лв. се е изсипвала от бюджетния излишък в края на годината. Вече няма да се работи по тази начин – ще се бюджетира цялата сума, която е нужна“, мотивира се регионалният министър. Одитът се прави, защото срокът за разплащане на извършените дейности през 2021 г. е отложен до края на месец юни тази година.

Министър Караджов посочи, че проверката се извършва от екип, в който влизат представители, посочени от министър-председателя Кирил Петков, от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, сред които е и заместникът му Андрей Цеков, както и от представители на МРРБ.

В отрасъл ВиК основен приоритет ще е чистата вода за пиене. "В момента се броят на пръстите на едната ръка проектите за пречистване на питейна вода в България, досега усилията на Министерството на околната среда и водите и на МРРБ са били основно по отношение управлението на отпадните води“, посочи строителният министър. Чрез ВиК холдинга ще се търси финансиране на проекти за пречистване на водата. Цел остава и намаляването на загубите по водопреносната мрежа. "Средноевропейският процент на загуби е 35%, ние трудно ще достигнем до него“, допълни той. През март ще бъде обявен за обществено обсъждане и нов закон за ВиК услугите.

Според министър Караджов важен приоритет във ВиК отрасъла ще бъде насърчаването на иновациите и енергийната ефективност. "В момента доста слабо е застъпен този принцип, инвестира се в подмяна на тръби и инсталации, но не се инвестира в решения, които могат да намалят сметките за ток със соларни инвестиции“, аргументира се той. Също така през ВиК холдинга ще се насърчи разделянето на битовата канализация от тази, която събира дъждовната вода. "Сега този процес върви заедно и се стига до пренатоварване на пречиствателните станции“, посочи министърът.

Засилва се контролът върху провежданите от ВиК дружества процедури по Закона за обществените поръчки и се предвижда занапред всички документи да се подават дистанционно.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) са сред водещите приоритети в работата на новия екип на МРРБ. Вече има създадена една работна група, но предстои да бъдат създадени още няколко, за да могат да се адресират необходимите промени в различните сегменти на ЗУТ. "В диалог сме с различни браншови организации, сдружения, камари и всяка от тях има идеи и конкретни предложения за законодателни промени на ЗУТ“, обясни Гроздан Караджов.

Другата голяма цел сред приоритетите е дигитализацията на инвестиционния процес. Ще се търси възможност всяка една стъпка от него да става по електронен и дистанционен начин. "Искаме целият процес от първата стъпка – предпроектното проучване, процеса на проектиране, подаване на заявление, получаване на документи до крайното получаване на разрешение за строеж да се дигитализира. Автоматично да се подават документите към ДНСК. Това е най-чаканият акт от инвеститорите, проектанти и строители от МРРБ“, посочи вицепремиерът Караджов.

Той увери, че санирането на жилищните сгради и повишаването на енергийната ефективност на публичните сгради е залегнало в Програма "Развитие на регионите“. Заложени са добри средства за продължаване на програмата, към която има интерес от гражданите.

По отношение на дейността на ДНСК министърът посочи, че ще се извърши цялостна проверка на изпълнението на всички заповеди за премахване на незаконно строителство и особено по Черноморието. Целта е да се види дали има заповеди, които не са изпълнени. С тази задача трябва да се справи новият началник на ДНСК Лиляна Петрова.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие подчерта, че се въвежда много строго изискване за спазване на ЗОП във всички звена – независимо дали са агенции или самото МРРБ. "Повече няма да се използва инхаус процедурата, а инженерингът ще се сведе до минимум. Ще се работи на ясни количествени сметки. Инженерингът дава възможност този, който проектира, да го прави по начин пестелив за него, не винаги после качеството е това, което искаме“, коментира той.

Вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов представи и екипа си – заместник-министрите Деляна Иванова и Явор Пенчев, председателя на Управителния съвет на АПИ Тодор Василев, началника на ДНСК Лиляна Петрова, както и съветниците Ивайло Стайков и Васко Василев.