Днес отбелязваме 30-ата годишнина на Кохезионния фонд. За тези 30 години Кохезионният фонд инвестира близо 179 млрд. евро в икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

Създаден с Договора от Маастрихт като инструмент на политиката на сближаване – която, от своя страна, е необходимо допълнение на единния пазар, Кохезионният фонд бе натоварен с мисията да инвестира в транспортната инфраструктура и в опазването на климата и околната среда. Сред основните му инвестиционни оси са подобряването на водоснабдяването и на пречистването на отпадъците, енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и пътната и железопътната инфраструктура.

Фондът обхваща държавите членки с брутен национален доход (БНД) под 90 % от средния за ЕС, като целта е да се насърчи сближаването между европейските икономики. Подкрепата от Кохезионния фонд, както и цялостното финансиране по линия на политиката на сближаване, допринесоха за повишаването на националния доход в ползващите се от него държави. 

Кохезионният фонд финансира емблематични проекти, които преобразуваха цели региони и градове и им помогнаха да застигнат останалата част от ЕС.

В България например Кохезионният фонд финансира строежа на най-дългия железопътен тунел в Югоизточна Европа – между Елин Пелин, Вакарел и Костенец. Израз на инвестициите на фонда в развитието на устойчив обществен градски транспорт е метрото в София.

За програмния период 2021—2027 г. средствата на фонда са в размер на 48,03 млрд. евро. Понастоящем от Кохезионния фонд се ползват 15 държави членки, чийто БНД на глава от населението към момента на сключване на споразумението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. бе под 90 % от средния за ЕС. Това са България, Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.