Четвърти февруари 1997 г. е денят, в който се развърза възелът на политическата и икономическа криза, до които доведоха управлението на БСП и кабинетът "Виденов“, припомнят от пресцентъра на СДС.

Последствията бяха 24-дневна национална стачка, зърнена криза, огромна инфлация, глад, страх и неизвестност. Новоизбраният президент от СДС Петър Стоянов устоя на опита на БСП да предложи ново правителство и така спаси България от гражданска война.

4 февруари 1997 година е датата, след която България най-сетне, със седем години закъснение спрямо другите бивши социалистически страни, потегли  неотлъчно и сигурно по евроатлантическия път.

След пълната победа на ОДС на предсрочните парламентарни избори през април 1997 г., започнаха реалните реформи, които дадоха възможност страната ни да стане член на НАТО и ЕС. Това закъснение от седем години наваксваме и до днес и е основната причина да не можем да достигнем стандарта на другите европейски страни и все още да сме извън Еврозоната и Шенген.

Политически парадокс е, че 26 години след 4 февруари, част от виновниците за "Виденовата зима“ отново са на водещи позиции и дават насоки за развитието на държавата, смятат от СДС.

Според тях, политическа безпринципност е, че партии, които произлязоха от СДС и се определят като десни демократи, доскоро управляваха с БСП.

Политически цинизъм е да забравиш  пораженията, които нанесе БСП на България, и да се прегърнеш с нея. Опитите за размиване на лявото и дясното и политическата всеядност, няма да доведат до нищо добро.

Събитията от 4 февруари трябва да се помнят като уроци за политическото достойнство, отговорност и воля за отстояване на интересите на България, твърдят още от СДС.

Агенция "Фокус" припомня още, че Петър Стоянов е избран за президент на България на 3 ноември 1996 г., но встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. Това е един от най-драматичните периоди в съвременната ни история. Правителството на БСП отказва да прави реформи, икономическата ситуация се влошава драматично, хиперинфлацията "изяжда заплатите“ и спестяванията на хората, страната изостава рязко в сравнение с "отличниците“ в Източна Европа – Чехия, Полша и Унгария. Започват масови протести, които бързо обхващат всички големи градове, напрежението ескалира опасно – на 10 януари протестиращите нападат Парламента. Правителството на Жан Виденов подава оставка, Парламентът практически се саморазпуска.

Веднага след встъпването си в длъжност, съгласно Конституцията, държавният глава е длъжен отново да даде мандат за съставяне на правителство на БСП, като най-голяма политическа сила, но съставянето на второ правителство на бившите комунисти би могло да доведе до непредвидими последици, дори до гражданска война – новият лидер на партията Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев до оставката на Жан Виденов са били негови заместник-председатели и носят пряка вина за кризата в страната.

На 28 януари Президентът, задължен от Конституцията, дава такъв мандат, но публично призовава няколко пъти БСП да се откаже от съставянето на второ правителство.

Въпреки това на 4 февруари 1997 г. в 11.50 часа Георги Първанов и Николай Добрев носят на "Дондуков“ 2 папка със състава на новия кабинет, с министър-председател Николай Добрев. БСП не само, че не се отказват – БСП искат съставянето на второ правителство. Съгласно Конституцията, вземе ли тази папка, Президентът е длъжен да я внесе в Народното събрание, където социалистите имат абсолютно мнозинство. Петър Стоянов отказва да вземе папката и свиква незабавно Консултативен съвет за национална сигурност. По време на Съвета социалистите са принудени да се откажат от мандата и в 18.50 вечерта Президентът обявява това.

Така се отваря пътят за предсрочни парламентарни избори, спечелени от СДС.